Любовта е навсякъде около нас
Има моменти, в които искам да плача. Да плача толкова силно и да се смея така, че целият свят да ме чуе! Не. Не, защото нещо ме е наранило. Тъкмо обратното. Защото съм се огледала и съм разбрала колко хубав е животът! Колко много имам да видя, да чуя, да усетя. Колко много имам да преживея и колко хора още ще срещна. Колко много мечти ще сбъдна и колко още пъти ще кажа обичам те и ще пея, и ще говоря, и ще творя, и ще плача, ще се смея, ще бягам, ще спя, ще ям, ще обичам, ЩЕ ЖИВЕЯ! Колко още пъти ще видя как изгрява слънцето и колко пъти ще изкачвам стълбичката към осъществяването на поредната ми цел. Обичам да виждам усмивките на хората. И късните разговори, и разговорите през цялото време. Обичам смеха, прегръдките и целувките. И близките си хора. Обичам хубавата музика, хубавите филми, хубавите книги и хубавата храна. И хубавите дрехи. Ха-ха. И кожата. Дъхът. Гласът. Допирът. Ах! Обичам! И ЛЮБОВТА Е НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС! В глухарчето, духнато, веещо се из вятъра, в начина, по който слънцето се спуска по улицата пред къщата ми. В мечтите. В смеха. В хората. В изкуството. В малките жестове. Дори и в най-дребното нещо. НАВСЯКЪДЕ В ТЕБ! В сърцето ти.
П.П. Хей, ти, който четеш това точно сега, усмихни се! БЛАГОДАРЯ!
© Дани All rights reserved.
Хареса ми!
