Порталът се отвори, за да пусне колата, тя бавно мина покрай изпънатия като струна войник, който, видял пагоните на пътника вътре, щеше да се подмокри от респект.
-Здрав` ж`лаем, г`син подполковник!
Този вътре не го и погледна, само кимна кратко и продължи да гледа напред с мрачни очи.
-Не ви ща ни кафенцата, ни конячетата, ни бонбоните – сопна се той на пърхащия около него команден състав на поделението. – Дошъл съм да видя оня папагал.
Младши сержантът със свито гърло пристъпи в стаята на дежурния офицер, където полковникът го чакаше със скръстени на гърдите ръце и се полюляваше от пръсти на пети. Момчето несмело вдигна очи и промърмори:
-Здрасти, татко…
Мъжът срещу него го измери с вбесен поглед и въпреки че през целия път си беше обещавал да се сдържа, се пресегна и му лепна тежък, звучен шамар.
-Остана ти само половин година до уволнението и ти точно накрая реши да блеснеш. Какво ти става бе? Остави непоряда, остави, че никога не си си просил непоряд… Ама да бягаш?... Да се биеш?. ...