Вървя си по пътя и гледам - малко маче мячи, та че се скине. Викам си, да го зема, ма де ше го гледам?...А то убаво, убаво, сърце ми не дава да го зарежа насред пато. Мойта кльостерица ако разбере, че ше дели един дом с мачка, ша изреве като американски зубър пред изчезване. Това окончателно ме нави да приютя добичето, наведох се и го отнесох като концлагерист-щрудел.
Нося го дома и му викам тихо, парво че навием киликандзеро да те земем, па после си сАдери газо от мячене, ич ми не е. Оно ме гледа се едно разбира, а яз тоа поглед наизуст го знам-секи ден минавам метър с него пред началнико. И таман се нахлузихме у холо и затражих у кой шкаф да го смотам, като отвори оная ми ти мачка една джука като селски трап, па като изкара едни звуци бетер шопар га види наточена чекия – не ти е работа! Холерата, естествено, довтаса тутакси:
-Кво е туй, пиеницо ньеден?! За мачка ли те пратих, или за зелен фасуль?
-Фасул немаше, та рекох да се не връщам празен...
-Да запразниш у Централните дано, непр ...