Написано в далечната 1995 година, когато съм била на 9 год и 10 месеца.
Имаше едно време една маймунка на име Сузи. Тя беше единствената маймунка, която смееше да се закача с лъва. Затова другите животни не ѝ бяха приятели. Сузи сподели своята мъка с майка си, която ѝ каза:
- Знаеш ли защо никой не дружи с теб?
- Не- каза Сузи- Защо?
- Добре, ще ти кажа. Един ден слонът Дундю свика събрание. Той каза, че който дружи с великия лъв, не трябва да има приятели сред нас.
- Мамо, мислиш ли че вече ако не дружа с великия лъв животните ще ми бъдат приятели?- попита Сузи със сълзи на очи.
- Не знам- отвърна майка ѝ, на която ѝ бе жал за нейната дъщеря и я прегърна.
На сутринта Сузи бодра и весела отиде да закуси. След закуска Сузи отиде да извика своята най-добра приятелка, за да си играят. Но когато пристигна и почука на вратата, никой не се обади. Почука втори път и зайчето Джеси отвори вратата. Сузи я попита.
- Джеси, ще излезем ли да си играем?
- Не!- ѝ отвърна Джеси и тръшна вратата точно пред Сузи. Разплакана, малката маймунка се прибра в къщи. Сузи разказа всичко на майка си.
- Успокой се- каза майката на Сузи. Ще поговоря със слона.
На сутринта тя го направи.
Когато се прибра, тя имаше радостна новина за своята дъщеричка. Когато Сузи разбра, тя подскочи от радост и силно прегърна майка си. След това излезе навън, а там я чакаха нейните приятелки.
От тогава всеки ден и всяко животинче дружеше със Сузи.