Ще се опитам да разкажа за сивото ежедневие на едно момиче, превърнало величието на нещата в едно съвсем нормално съществуване. Било един прекрасен летен ден, като един от онези, които остават в съзнанието ни с нещо значимо. Утро с прохладен бриз и омайната зора, покрила като с бяла паяжина цялото великолепие на природата. Слънцето едва се беше показало иззад исполинските корони на дърветата, голямо и червено с овална форма, че човек би си помислил дали всичко това е реално или е просто едно продължение на неговия сън. Картината бе неописуемо жива, с цветове и багри, близки до божествените. Милена се събуди и лениво се протегна в топлото легло. Плътта й, така свежа и разкрепостена, бе като на новородено, розова, с мирис на пролетни цветя. Тя премести завивката настрана и се разкри прекрасна гледка, която би възбудила всеки здраво мислещ мъж. Изправи се плавно и с грацията на сърна застана до прозореца. Дългите и руси коси докосваха едва забележимо прелестното й тяло. Слънчеви лъчи весе ...