- Още се чувствам зле за това, което направих.
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна.
- Какво има, Дейв?
Навън беше спряло да вали, но никой от тях не забеляза това.
- Когато Крис идваше при Джейд, аз... често я питах какво става с теб. Знам, че си казахме въобще да не се интересуваме какво става с другия, но просто не можех...
- Тогава и аз имам да ти призная нещо. Когато Крис си идваше тук, винаги я питах как си. Но тя не ми каза, че и ти си питал за мен и аз... мислех си, че поне ти изпълняваш обещанието...
- Кой да знае, че Крис може да пази тайна... - Дейв се усмихна тъжно.
- Кой да знае, че Крис и Джейд ще останат заедно по-дълго от нас!
- Ох, знам... Те се карат постоянно! Понякога излизам от стаята, за да не ги слушам... ...