Вярвате ли в чудеса? Вярвате ли, че те съществуват? Че те са навсякъде около нас и само да ги повикаме могат да дойдат? А смятате ли, че нашите сбъднати мечти всъщност са нашите истински чудеса?
Едно малко момиче с дълги руси коси вървеше през гората. Беше пролет. Неговият любим сезон. Харесваше му да гледа как всичко се съживява, събудено от птичата песен. Харесваше му да усеща свежия полъх на току-що поникналите залени треви. Обичаше да върви и да вдишва благоуханния мирис на хилядите цветя, които сякаш бяха образували цветна мъгла над земята. Това беше само малка част от най-съвършеното чудо на света - пролетта. Тя бе неудържима, истинска, изящна - искаше да покаже на другите какво може като преобрази природата по най-необикновения начин. По начин, който дори не можеше да се опише с думи, а трябва да видиш, за да разбереш колко красиво може да бъде.
Именно това караше малкото момиче да се скита безцелно из гората. То беше ниско за възрастта си и винаги толкова бледо, че човек ще си ...