- Като бях малка - започна Крис - баба често ми разказваше една приказка, преди да заспя. Много я харесвах, въпреки че и малко се страхувах. Разказваше се за г-жа Труде.

- Звучи интересно. - Джейд я погледна весело, преструвайки се, че не забелязва намусените Дейвид и Ейдриън. Дейви нервно си играеше с обецата на устната си и уж слушаше внимателно. Ади пък се беше излегнала на земята и се подпираше на една възглавница, възможно по-далече от него.

- Г-жа Труде живеела в малко градче и всички казвали, че е вещица. Родителите не позволявали на децата си дори да се приближат до къщата й. Но имало едно малко момиченце, което постоянно питало майка си за г-жа Труде. Майка й винаги отговаряла едно и също: ‘Ако отидеш при г-жа Труде, повече никога не се връщай вкъщи. Тази жена е вещица.' Годините минавали, но момиченцето все си мислело за мистериозната старица.

- Добре го каза.

- Та... - Крис повиши глас и погледна към Джейд, за да не я прекъсва повече. - Най-накрая решила да я посети. На вратата на г-жа Труде се почукало. Пред нея стояло едно бледо и изплашено момиченце. ‘Какво е станало с теб, миличка?' попитала старицата...

Крис го каза така изразително и преправено, че успя да разсмее дори Дейви. Ади го погледна за миг, но бързо отклони поглед и усмивката изчезна от лицето й.

- ‘Вие сте г-жа Труде, нали?'-  попитало момичето. ‘Да' - Крис изграчи и всички започнаха отново да се смеят.

- Криси, ако продължаваш да говориш с този глас, колкото и страшна да е историята, мисля, че ще си умрем от смях, не от страх.

- Добре, спирам... - Крис се закашля - Така, момиченцето започнало да обяснява как всички й казвали, че г-жа Труде е лоша жена, но тя не го вярвала. Старицата се засмяла и я поканила да влезе вътре. После я попитала защо е така изплашена. Момичето казало: ‘Ами, когато идвах насам, през прозореца ви видях един зелен човек.' ‘Ама това е бил ловецът, миличка' отговорила... Стига вече!

И тримата се превиваха от смях. Ади беше притиснала възглавницата до лицето си и цялата се тресеше.

- ... отговорила г-жа Труде. Момичето продължило: ‘Да, ама аз видях също и един червен човек' ‘Ами това е бил месарят, миличка '- Крис огледа всеки един по един, да не би да се засмеят. С изненада откри, че я слушат с интерес.

- ‘Но аз видях и един черен човек!' ‘Това е бил въглищарят, миличка.' Тогава момичето казало: ‘Е сега вече съм по-спокойна. Но видях и нещо друго.' ‘Какво?' попитала старицата. ‘Вместо вас видях дявол с големи рога!' А г-жа Труде казала: ‘Но, миличка, та ти си видяла самата вещица! Ако знаеш откога те чакам да ми посветиш!' Г-жа Труде превърнала любопитното момиче в цепеница, хвърлила я в огъня и казала: ‘Е, сега вече свети ярко!'

- Ууу, зловещо! - обади се Дейв.

- Криси, не знаех, че още от малка си такава откачалка, щом това ти е любимата приказка... - Джейд я прегърна.

- Млъкни, Джейди, защото и аз знам това-онова за твоите...

- Ааа, не! - Джейд реши да й затвори устата, като я целуне.

След това се обърна към Дейвид.

- Дейви, ще дойдеш ли с мен до колата? Имам да взема някои неща.

- Разбира се - Дейви подскочи и двамата излязоха навън.

Ейдриън и Кристина останаха сами.

- Ади, да не би с Дейви нещо да сте се скарали?

- Толкова ли си личи?!

- Ами, обикновено никой не е в състояние да ви раздели, а сега...

Ади се усмихна тъжно.

- Дейв се държи като пълен идиот. Не знам какво му става.

- Изглежда ми такъв цял ден...

- Знаеш ли какво стана преди малко? Пита ме за Джоузеф.

- Джоузеф - бившето ти гадже?

- Да. Та той дори не го познава лично! Имам чувството, че крие нещо от мен.

- Аз пък си мисля, че просто минава през труден период. Това е Дейви Хавък все пак! И ти го знаеш по-добре от всички.

- Да... предполагам, че си права.

- Всичко ще бъде наред, Ади. - Крис я прегърна.

- Благодаря ти, Криси!

- За нищо, миличка, нали за това са приятелите.

Отвън:

- Дейви, каза ли на Ейдриън?

- Не, не още.

- Защо?!

- Не знам, Джейд, просто...

- Какво всъщност става между вас двамата?! - Джейд отвори багажника и се обърна към Дейвид.

- Нищо, всичко в наред. - каза го някак сподавено и тихо, сякаш сам не си вярваше.

- Дейв, познавам те от достатъчно дълго време, за да разбера, че има нещо.

- Джейд, мислиш ли, че Ади е с мен, само защото...

- Дейви! - Джей тръшна капака и стресна Дейвид.

- Ако продължаваш така, изобщо няма да ти говоря. - Той тръгна към къщата, носейки чантата, без да се обърне.

- Аз просто... Обичам я страшно много и искам да съм сигурен, че...

- Дейв, - Джейд спря да го изчака - Ади е повече от идеална за теб. Едва ли ще намериш някой друг, който да държи на теб и да те обича толкова много.

Дейви се усмихна

- Знам... и все пак - щеше да ме оставиш сам в мрачната гора?!

Джейд поклати глава.

- Ти си абсолютно безнадежден случай!

Малко преди да влязат в къщата:

- Все пак, мислиш ли да й кажеш, Дейв?

- Да, нали за това дойдохме тук.

*    *   *

Джейд и Кристина кротко спяха, притиснати един до друг. Беше изминало доста време, откакто си бяха легнали, но другите двама в къщата не можеха да заспят. Ейдриън лежеше, обърнала гръб на Дейви и се ядосваше, че не си беше взела малката плюшена Лала, за да има какво да гушне. Дейвид пък, легнал по гръб, се взираше в тавана, вглъбен в мислите си. Изведнъж тихо прошепна:

- Ади?

Без отговор.

- Ади, моля те, знам, че не спиш.

Тя се обърна към него и начумерено го погледна.

- Какво?!

- Съжалявам.

Беше чудно как тази единствена дума, казана толкова искрено, успя да промени вида й. Очите му я гледаха тъжно, а устните му бяха извити в непринудена усмивка. В този момент той й се стори по-красив от всякога.

- Дейви, аз...

- Не знаех дали ще успееш да разбереш.

- Ами обясни ми!

- Държах се глупаво. Цял ден си мисля за това, което съм постигнал до сега. Почувствах се несигурен, защото не можех да повярвам, че съм истински щастлив. Но аз имам теб и това е достатъчно. Прощаваш ми, нали?

- Естествено, че ти прощавам, Дейви.

Той се приближи към нея, сложи глава на гърдите й и се отпусна. Ади го прегърна силно и за първи път се почувства тази, която го закриля. Усещаше как сърцето й бие силно и осъзнаваше, че той вероятно го чува.

- Обичам те, Ади. Не ме изоставяй, имам нужда от теб.

- Тук съм, Дейви... Тук съм. - Ади прекара пръсти през косата му и нежно го погали.

Повече не си казаха нищо. Още думи за тази вечер щяха да бъдат излишни, а и не искаха да рискуват да събудят Джейд и Крис.