Никой от тях не обичаше неделята. Дейви и Джейд знаеха, че на другия ден ще имат поредния концерт в Берлин. Крис и Ейдриън пък щяха да се върнат към сивото си ежедневие, мислейки за следващия път, когато ще се срещнат с момчетата. А това вероятно щеше да се случи след доста време. Но сега все още бяха заедно, наредени пред камината и беше ред на Ади да разказва.

- Чували ли сте историята за Лигея?

Дейви я погледна развълнувано.

- Не мога да си спомня точно историята, но помня как се чувствах, когато чух края...

Ейдриън сложи показалеца си върху устните му.

- Тогава стой и слушай с останалите.

- Както кажеш, скъпа.

- Добре, започвам. Лигея била най-красивата жена, която Едгар бил виждал. И също така била негова съпруга. Лигея имала най-прекрасната дълга смолиста коса с големи къдрици. Кожата й била снежно бяла, а пръстите й - невероятно тънки и дълги. Но най-красивото в Лигея били очите й - големи кафяви очи, изпълнени с нещо тайнствено. Едгар често се вглеждал в тях и почти успявал да разгадае тайната им... но никога напълно. За съжаление обаче Лигея се разболяла. Кожата й станала още по-бледа и прозрачна, като восък. За Едгар това били най-тежките дни в живота му - да вижда как най-прекрасното същество в света, неговата Лигея, бавно чезне. Скоро тя починала. Едгар си купил замък, далеч от дома и заживял в невероятно красивата английска провинция.

Тук Ади се усмихна, а Дейвид само поклати глава.

- По-голямата част от времето си Едгар прекарвал в своята спалня. Това била красива овална стая, с огромен червен прозорец в готически стил. Леглото било ниско, абаносово, покрито с черен балдахин. По стените висяли големи гоблени, върху които били изобразени арабески. Тези арабески изглеждали страшно грозни, погледнати отблизо, но отдалеч били невероятно красиви. Всеки гоблен закривал дупка в стената, откъдето духал изкуствено създаден лек вятър. Това създавало странна атмосфера на лъжливо движение в стаята. Едгар често водел там едно красиво младо момиче от знатен род. Скоро се оженили. Но истината била, че той изобщо не я обичал. Не, дори я мразел. Мразел русата и права коса. Мразел светло сините й очи... Нейните родители настоявали те да се оженят, а Едгар нямал нищо против. Всъщност, след смъртта на Лигея, го налегнала дълбока апатия. Почти през цялото време бил под влияние на опиума и не обръщал внимание на случващото се. Новата му съпруга ясно осъзнавала, че Едгар не я обича, но свикнала с това. След време обаче и тя започнала да се разболява. Ден след ден ставала все по-слаба. На Едгар не му пукало кой знае колко, но като неин съпруг стоял до леглото й през цялото време. В последните си дни жената не можела дори да помръдне и само бълнувала. Казвала, че вижда някаква сянка, витаеща около нея и чува гласове, идващи зад гоблените. Една вечер, Едгар тъкмо отпивал от поредната доза опиум, когато му се сторило, че вижда черна сянка да преминава покрай леглото на съпругата му. След това чул и тихо шептене. Той си помислил, че е заради опиума и не обърнал внимание. Станал, за да подаде на чаша вино на болната, както докторите наредили. Но докато я гледал как пие виното, Едгар видял как три червени капки падат сякаш от въздуха в чашата. На другия ден жената умряла.

- Леле... - Дейви повдигна вежда.

- Да... Обвили я в саван  и по традиция трябвало да остане така цяла вечер. Едгар стоял до леглото й. Изведнъж му се сторило, че бузите й се зачервяват. Чул нещо. Веднага скочил от мястото си и проверил да не би съпругата му да е жива. Но почти веднага тя възвърнала стденината си. Само че след около десет минути се случило същото. Сторило му се дори, че усните й помръдват. Приближил се и бил готов да развие савана, но руменината изчезнала и устните й се свили още повече. Леко стреснат, той се върнал на мястото си. След малко обаче се случило пак същото - звуците били по-силни, а тя почти отворила очи. Едгар не смеел да мръдне. Гледал как жена му се бори със смъртта и както изведнъж се съживявала, така внезапно умирала отново. При всяко събуждане изглеждала все по-жизнена. Когато отново ‘умирала' ставала по-изпита и страшна от предишния път.

Крис силно стисна ръката на Джейд и гледаше с широко отворени очи.

- Точно тогава Едгар видял голяма черна сянка. Безформена сянка. Тя се свила на килима и изчезнала. Едгар бил радостен, че изпил толкова много опиум, защото иначе сърцето му вероятно щяло да се пръсне. Трупът се изправил. С леко клатушкане отишъл до прозореца и се обърнал към Едгар. Той пък, воден сякаш от невидима сила, станал и се приближил към... това нещо. Жената махнала савана от себе си. Пред Едгар се изправила най-красивата жена на света - с дълбок мистериозен поглед и дълги черни къдрици. Там стояла лейди Лигея.

Ади завърши разказа си с тих и потаен тон. Всички изглеждаха потресени. Джейд на няколко пъти се опита да каже нещо, но просто не можеше. Ейдриън се усмихна самодоволно.

- Сега знам защо съм се чувствал така първия път, когато я чух. - прошепна Дейви.

- Не мисля, че тази нощ ще успея да заспя. - Крис продължаваше да стиска ръката на Джейд.

- Може да не ти се наложи - подсмихна се той.

- А сега, моя лейди Лигея, готова ли сте да чуете последната история? - Дейвид тържествено се обърна към Ади.

- Не мога да кажа ‘не', нали?

- Не можеш.

- Тогава съм готова.

- Така те искам! - Дейви я погледна влюбено.