Малките неща и простите истини. Ето такива неща осмислят ежедневието ми. Не ми е нужно да познавам някого, за да мога да разбера езика на жестовете му. Всичко е там в малките неща и простите истини. И да не го осъзнаваме, те определят всяко наше действие. Винаги ще се намери някой глас, който да ни поучава, но никога не е задължително да следваме сляпо начертаната от него посока. Понякога сме луди за останалите, но това е нашият начин да покажем, че по своему се интересуваме и ни пука. Пътищата ни се разделят, но винаги знаем къде точно това е станало, както и знаем, че в един неочакван момент, те пак се събират, но винаги по различно време. И се питаме – Можем ли да бъдем толкова търпеливи? Ще съберем ли куража да променим времето, когато то най-малко е в наша полза..