Feb 20, 2022, 9:52 PM

Малко Аз, малко Тя, много Ние (7) 

  Prose
490 0 0
2 мин reading

Днес

 

- Знаеш ли накъде си тръгнала?

 

Колкото и да ми се искаше да отговоря на този въпрос... не можех.

Устните ми бяха гробище, върху което думите умираха отнесени като въздишки върху повея на сковаващия от студ Февруарски вятър.

Сълзите ми замръзваха в мига, в който се отронеха от очите ми и се превръщаха в малки кристалчета, които просто блестяха по лицето ми, чакайки да бъдат откраднати.

 

- Не съм създадена за този свят... - казах в сподавен плач (след кратко мълчание), заравяйки лице в кокалестите ръце протегнати към мен.

- О, малка моя, светът не е готов за теб... - отвърна ти. Оставила си отпечатъци, почти незабележими, но са там и изгарят устните, които си целувала; разтреперват ръцете, които са те докосвали, и преобръщат световете, в които си влизала и от които си си отивала.

- Знаеш, че не съм аз тази, която си е тръгвала...

 

Така беше... Толкова често и толкова много посрещах, и изпращах, че спрях да заключвам вратата.

Не знам накъде отивам. Дори не знам дали съм тръгнала изобщо.

Две неща знам, обаче, и те са, че нещо ме счупи.

Нещо толкова силно съкруши душата ми, смачка вярата ми, погреба надеждата ми, и унищожи света ми, че... не се разпознавах вече.

Паднах (или скочих доброволно) във всепоглъщащата бездна на липсите, неслучванията и несбъдванията на всички около мен (включително, и в своите собствени), за да спра да чувствам това, което другите чувстват; това, което не чувстват или, от което просто... бягат.

 

- Кое е второто нещо, което знаеш? - попита, прокарвайки кокалестите си пръсти през косите ми.

 

Протегнах ръка към теб и разтворих дланта си. В нея държах последната си кристализирана сълза. Най - силната, защото беше събрала в себе си мощта на всички природни стихии, както и тази на чувствата ми (онези, светлите, заради които си заслужаваше да обиколиш света пеша).

Най - ярката звезда...

 

- Подарявам ти я. И не ме е страх от това след мен да бъде тишина. Вече мога спокойно да си вървя, защото оставих следите си.. Не ми носи цветя. Вместо това ми напиши писмо на ръка...

 

Послепис: Когато думите заглъхнат и остане само празнота... Какво е тогава? Страх или Свобода?

 

https://www.youtube.com/watch?v=GP4okspbfMM&ab_channel=RachelGardner

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??