Приятел имам си сега, но защо ли чувствам празнота? Защо ли не усещам любовта... Защо ли не усещам дори мъничко страстта, онази неуписуемата, нежната, желаната, къде е тя?
Пак сама си мисля за онази пропиляната мечта. Защо сравнявам всичко с онзи другия?
Нима раната не заздравя? Защо не усещам любовта, а само някаква затъпена болчица една. Казва ми "обичам те", но не топлят тези две вълшебни думи моята душа. Дори до сърцето ми не може да достигне... А защо така се питам отново и отново! Нима Любовта е само една и не мога никой друг да обичам на света?