elizabeth92 (Елизабет Николова)

Не си ми нужна 🇧🇬

Защо ми е таз любов лъжлива и ранима.
Не си ми нужна вече,
махай се, върви си, само болка причиняваш ти.
И рани, от които не спира да кърви!
Не си ми нужна, любов... ...

elizabeth92

Poetry

2009-05-20T00:56:29+03:00 1.3K 2

Обратите на живота 🇧🇬

Животът е като колело, което се върти многократно... В един момент всичко е като приказка красиво, имаш всичко, от което се нуждаеш, за което си мечтал. Имаш ,,добри приятели, верни’’ и любов, за която си мечтал... и какво ли още, не за да се чувстваш щастлив и пълноценен на този свят! Но нали живот ...

elizabeth92

Prose

2009-05-19T20:31:49+03:00 1K

Заблудена бях 🇧🇬

Колко пъти позволявах отново и отново да нахлуеш, като буря в живота ми. Да ме заплениш и след това да ме накараш да се чувствам ненужна! Макар да знаех всеки път, че така би станало. Но въпреки всичко живях в заблуда, с малка надежда за теб и мен! Позволявайки да ме нараняваш... Знаех много добре, ...

elizabeth92

Essays » Personal

2009-05-13T18:27:46+03:00 1.8K 1 3

Очите ти 🇧🇬

Погледнах днес твоята снимка остаряла от преди...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...

elizabeth92

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-05-05T18:25:52+03:00 1.3K

Един мрачен ден 🇧🇬

Мрачен ден навън е днес. Пак дъждец се лее, от намръщено небе! Капчиците падат една след друга безмилостно на плочките на двора... Небето нервно се разцепва от светкавици, грамотевици зловещи. Но пък въздухът е свеж, приятен влажно студен...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...

elizabeth92

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-05-01T20:57:34+03:00 1.1K 1

Какъв е животът... 🇧🇬

Има ли живот безгрижен, изпълнен с усмивки и радост. Без бoлка, без страх... Живот, в който всичко да е цветно, пъстро като подаващата се дъга след пролятия пролетен дъжд... и погалена от слънцето нежно!!! Живот без отчаяния, без сълзи. Да няма разбити мечти и пропилени надежди! И какво ли още не... ...

elizabeth92

Prose » Letters

2009-04-30T18:41:24+03:00 1.2K

Единственият 🇧🇬

Ти си нещото, което ме крепи да живея.
Стимулът да се събуждам сутринта
и да се усмихвам през деня.
Стимулът да съм щастлива
и да тръгвам рано сутрин ...

elizabeth92

Poetry » Love

2009-04-25T21:00:21+03:00 1.1K 1

Искрица надежда 🇧🇬

Искам отново аз да те докосна,
да целувам страстно меките ти влажни устни!
Отново да усещам аромата на кожата ти...
Двама да стоим под хладния дъждец.
Имам си една надеждица... ...

elizabeth92

Poetry » Love

2009-04-23T20:12:54+03:00 990 1

Малко безразлична 🇧🇬

Приятел имам си сега, но защо ли чувствам празнота? Защо ли не усещам любовта... Защо ли не усещам дори мъничко страстта, онази неуписуемата, нежната, желаната, къде е тя?
Пак сама си мисля за онази пропиляната мечта. Защо сравнявам всичко с онзи другия?
Нима раната не заздравя? Защо не усещам любов ...

elizabeth92

Prose » Others

2009-04-22T23:08:35+03:00 1K 2

Болка 🇧🇬

Болка толкова голяма - изпепеляваща душата ти! Разбиваща твоите мечти, карайки те да плачеш безспирно и да мислиш дълго време за това, което си изгубил някога... Някъде вътре в тебе се сгушила едничка болка. Трудно зарастваща рана, почвайки да кърви всеки път, щом се ти досетиш за отминалите изживен ...

elizabeth92

Prose » Others

2009-03-25T20:08:52+02:00 1.2K

Призрачен сън 🇧🇬

Като призрак идвам нежелана и нечакана в твоите сънища... Ти - опитваш се да ме прогониш... Аз нахално ще оставам за кратък миг в съня ти. После ще си отивам тихо. Ще превземам цели нощи, ще бъда безразлична, безчувствена - както ти беше с мен! Често ще ти се явявам насън като призрак - да си спомни ...

elizabeth92

Prose » Others

2009-03-21T11:34:10+02:00 1K 1

Цветно 🇧🇬

Отново е пролет...
Всичко навън е свежо и цветно.
Птичките радостно пеят и прелитат от клонче на клонче.
Отново е пролет...
Поточета шумно ромолят, ...

elizabeth92

Poetry » Landscape

2009-03-15T00:15:33+02:00 863

В парите ли е щастието? 🇧🇬

Не мисля лично аз, че парите те правят истински щастлив.
Вярно е - с пари можеш да си купуваш всичко, за което мечтаеш материално.
Да, с пари можеш да си направиш живота по-разнообразен, но не и по-щастлив...
Можеш дори да имаш приятели фалшиви и любов, но тя да е само заради парите, а не заради тов ...

elizabeth92

Prose » Others

2009-03-14T14:29:13+02:00 2.5K 3

Съжалявам 🇧🇬

Съжалявам, но не мога да обичам насила.
Да целувам нежелани устни.
Съжалявам, че теб ранявам...
Но не мога всеки да желая.
Моето сърце е в блен от друг! ...

elizabeth92

Poetry » Other

2009-03-13T01:24:06+02:00 1.1K 1 1

Да бъдеш силен или слаб, ти избираш... 🇧🇬

Силните Винаги се усмихват, дори животът да им поднася трудни моменти. Нормално е - животът не може винаги да е розов. Но силните хора не се предават... Те винаги се борят с трудностите и да достигнат своята цел в живота... И обичат истински, а ако са наранени, те изправят гордо глава и продължават ...

elizabeth92

Prose » Others

2009-03-12T07:27:56+02:00 2K 2

Самота... 🇧🇬

Самотата ме е обгърнала с ръцете си нежни. И не ще да ме пусне, живея всеки ден в една самота, пустота, къде отиде всичко хубаво, приятелството, любовта... Нима ми остана вярна само болезнената самота. Толкова е тъжна и мрачна тази самота. Не я понасям тази самота... Къде отиде всичко хубаво на света?

elizabeth92

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-03-11T00:17:45+02:00 1.5K 2

Различен от другите 🇧🇬

Една случайна вечер аз си стоях, както обичайно, пред стария бучащ, прашен компютър.
Просто да си загубя времето, слушайки музика или разглеждайки някакви сайтове.
По едно време си гледам такава, нещо замига, явно някой се бе сетил за мен, да, май е така. На лицето ми изгря усмивчица... Отворих аз л ...

elizabeth92

Essays » Personal

2009-03-10T00:24:04+02:00 2.9K 3

Защо са нужни 🇧🇬

Хубаво е човек поне да има един истински приятел, който да го разбира, да му помага в трудни моменти, да се забавляват през всяко предоставено време.
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...

elizabeth92

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-03-08T04:48:51+02:00 1.2K 2

Самотна стая 🇧🇬

И ето, пак в този мрачен ден, стоях не за първи път сама, в самотната стая. И вече дори не знаех, коя съм аз коя е моята цел. Стоях тиха в стаята самотна... Може би студена бях към хората, но сърцето беше изстинало отдавна не усещаше вече любовта, беше празно. И то се надяваше скоро някой да го доко ...

elizabeth92

Prose » Others

2009-03-07T13:58:48+02:00 968 1

Мрачно... 🇧🇬

Там, където залязва слънцето.
Там, където настъпва тъмна вечер.
Там, където мракът няма край.
Там, където мечтите и надеждите
одавна са отлетели. ...

elizabeth92

Poetry » Other

2009-03-03T20:45:39+02:00 839 1

Без любов 🇧🇬

И днес тъй случайно,
явно съдбата беше отредила да стане така,
аз те срещнах и днес, в този хубав слънчев ден,
сблъсках се с теб, мойто минало страдание...
Но вече нищо не ме дърпаше към теб. Да, нищо. ...

elizabeth92

Poetry » Other

2009-03-01T08:58:12+02:00 883 1

За мойта скъпа майка 🇧🇬

Тя е тъй искрена,
тъй нежна.
Всяка сутрин ме дарява с топлина.
Тя е добричка с усмивка на уста
все ще ме разбере... ...

elizabeth92

Poetry » Other

2009-02-26T18:42:25+02:00 1.5K 1

Край брега 🇧🇬

Стоях тази нощ
на една скала край морето,
а луната с трепет светеше над мен...
Мислих аз за миналите дни...
за неизживяните мечти, ...

elizabeth92

Poetry

2009-02-24T17:22:59+02:00 1.4K 3

Минало си 🇧🇬

Минало си...
Вече не искам теб,
не искам любовта ти...
Върви си, махни се...
Не искам теб, не искам любовта ти... ...

elizabeth92

Poetry

2009-02-22T09:38:57+02:00 894 1

Гледам през прозореца... 🇧🇬

Гледам през прозореца
Гледам тихо през прозореца студен
как вилнее тихо вятърът студен.
Сърцето, треперещо от студ...
моли то да се върнeш пак при мен. ...

elizabeth92

Poetry

2009-02-21T14:54:58+02:00 1.8K 3

Любовта ранява 🇧🇬

Много съм изживяла…
Много съм изстрадала…
И знам, че има още много.
Дали бих оцеляла сама?
Къде е той? ...

elizabeth92

Poetry » Love

2009-02-20T22:34:34+02:00 966 2