Днес е неделя  и аз след като изпратих в градска отпуска  децата, а мъжът ми отиде до мазата на съседния вход, в която мъжете си основаха клуб, да челастри белота, останах сама.Турих си в една голяма книжна кесия печен слънчоглед- домашно производство и седнах в кварталната градинка на една скамейка да го люпя.След малко довтаса и леля  Мита. Както винаги с ролки и мрежичка на главата.Фиксира ме със зелените си очи и каза:

- Фанче, видях от терасата, че си тука и реших да ти подаря  присъствието си. Дано успея да те направя щастлива, че май доста кисела ми се виждаш.

                      Направих опит да се усмихна, но май усмивката  доста рехава се получи. Извадих най-сладкия си глас и измяуках:

- Сядай, сядай, како Мито. Обичам интервютата на живо. Много са автентични и поучителни. Аз ще те питам,ти ще ми отговаряш.Ти ще ме питаш, аз ще ти отговарям и сигурно ще бъде по-забавно от нагласените интервюта на ония продажни мошеници от телевизията.

- Питай,питай,Фанче, сега ти се е паднало да питаш. Нали ме знаеш какъв талант нося от рождение, да давам най-великите интервюта. Няма по-добра от мене, затова питай!

- Како Мито, как се отразява  на фамилията ти световната икономическа криза?

- О-о-о-о-о, това ли?!...Ти нали знаеш, че преди година се събрах да живея отново  с втория си съпруг Каню Булгуров, от когото е и дъщеря ми.Той овдовя и една вечер ми се изръси с два чифта бельо и пижама  със скъсани копчета, метнати набързо в стара чанта, у дома.Аз живеех сама, защото семейството на дъщеря ми се беше преместило в новия си апартамент. Като го видях на вратата опитах се да я затръшна под носа му, но той ме лашна и като влезе в коридора, се тръшна в краката ми и зави като куче на погребение.Но на мене тия не ми минават.Търпеливо го изчаках да привърши с театъра си и  тогава минахме на деловата част. Освен ръката си Каню ми предложи поизлиняла банкова сметка, скромната си пенсия и още няколко екстри... Това ме накара да отстъпя и сключихме споразумение. Зимата избутахме с него как да е, но банковата сметка на Каню скоропостижно издъхна, а с две мижави  пенсии едва плащахме разходите по жилището и си купувахме пилешки кокали, свински крачета и кайма от соя и сланина.Дъщерята и тя сподели, че трудно връзват двата края. Бре, ами сега! Какво да правим, Фанче?! Взех да пуша отвсякъде и чувствувам, че ако продължава така, ще ми изгорят реотаните. 

                                        Дойде пролетта и аз тръгнах по ливадите да събирам глухарче, куча лобода, див лапад, коприва, киселец и щир.Хем събирам, хем и си похапвам. Какво пък, не е толкова лошо. Свежо, сочно, питателно...Правя салати, ядем салата и хляб с моя Каню и благославяме. Понапълних и буркани със зеленинка за зимата.

                                         Един ден се обажда дъщерята по телефона.Вика ми: ”Мамо, елате с татко у дома. Имаме нещо, което трябва да споделим с вас” - и затвори телефона. Любопитството ме загриза. ”Какво ли ще е това?!” Хукнахме с моя Каню през глава към тях. Какво мислиш се оказа?! И те като нас ходили по поляни и ливади и брали треволяци. Хапвали си от тях здравата, но предния ден от дъщерята и от двете внучки протекло истинско прясно мляко. Тревите явно са задвижили някои неизвестни химически реакции на метаболизма и организма е почнал да произвежда високохранително прясно мляко. Сега всеки ден се издояват и млеконадоят е напълно задоволителен.Какво ли не си правят от млякото. Бият си масло, квасят си, правят си сирене и извара. Зетят се чувствуваше непълноценен, докато не откри, че след като изяде гроздовите семки от джибрите, започна да пуска  олио. Рейтингът му се вдигна веднага до небесата.Ние с моя Каню също не стоим с вързани ръце. Аз всеки ден се издоявам и вече съм на пазара със млечни продукти, мое производство. Каню яде маслини и от него тече първокачествен зехтин...Чудеса,истински чудеса станаха, Фанче!Каква ти икономическа криза,сестро!Истинска манна небесна!

-О-о-о-о, затова ли млечните продукти се застояха много по витрините и цените им непрекъснато падат?!А аз се чудех каква е причината?!Ами тогава още утре ще тръгна с мъжа да берем треви...

-Тръгнете, Фанче, тръгнете, мила, и побързайте! Защото чувам, че се канели да въвеждат данък ”човешка паша”. А това не е добре за млеконадоя... А, чувствувам се напращяла като първескиня и ще бягам в къщи да се доя, Фанче. Хайде, остани си със здраве!