Корабокрушението при островъ Антикитера, Гърция

Прѣзъ 1900-та година, по време на Великдень, два кораба на ловци на сюнгери, чиито капитанъ билъ Димитриосъ Кондосъ, пуснали котва на единъ малъкъ гръцки островъ – Антикитера. Той се намира между островъ Китера, до южния брѣгъ на Пелопонесъ, и островъ Критъ. Те се връщали отъ Африка, но силна буря ги принудила да се спрѫтъ на Антикитера. Тамъ, те започнали гмуркания и на 60 метра дълбочина открили останкитѣ на старъ корабъ. На следващата година гръцки археолози съ помощта на водолазитѣ започнали проучване на потъналия сѫдъ, който се оказалъ римски търговски корабъ, претърпѣлъ корабокрушение нѣкѫде къмъ 80 – 50 г. пр. Хр. Отъ дъното на морето били извадени голѣмо количество артефакти: бронзови и мраморни статуи; амфори и други. Срѣдъ намѣренитѣ произведения на изкуството сѫ два шедьовъра, изложени въ Националния археологически музей въ Атина: бронзова статуя на ефебътъ отъ Антикитера (ок. 340 г. пр. Хр.)  и т. нар. ”глава на философъ.” Артефактътъ, съ който е най – прочуто корабокрушението отъ Антикитера, е намѣрената астролабия или както е по – популярна – „механизмътъ отъ Антикитера “. Въпрѣки че проучването на кораба е успѣшно и завършва за две години, датирането на кораба се оказва трудно и продължава много дълго. Следъ изследването на бронзовитѣ статуи нѣкои отъ тѣхъ сѫ датирани въ IVв. пр. Хр., а мраморнитѣ статуи сѫ правени прѣзъ I в. пр. Хр. като копия на по – ранни произведения. Най – вѣроятно кораба е пѫтувалъ отъ Родосъ за Италия съ трофеи или дипломатически подаръци. Както е известно следъ завладяването на Гърция започва премѣстване на културни ценности къмъ Италия. Нѣкои учени спекулиратъ, че кораба е пренасялъ плячката на римскиятъ генералъ Луций Корнелий Сула отъ Атина прѣзъ 86 г. пр. Хр. и може да сѫ били на пѫтъ за Италия. Гръцкиятъ писатѣлъ Лукианъ дава сведение, че единъ отъ корабитѣ на Сула потъва въ района на Антикитера и този фактъ дава основания за такива теории. Като доказателство за тази теория се привежда фактът, че нѣкои отъ домакинскитѣ сѫдове и предмети се датиратъ въ ранния първи вѣкъ преди Христа. Датирането е обосновано съ контексъ отъ други подобни ситуации отъ I в. пр. Хр. Амфоритѣ, които сѫ възстановени, сочатъ като дата 80 – 70 г. пр. Хр., елинистическата керамика е датирана 75 – 50 г. пр. Хр., а римската къмъ срѣдата на I в. пр. Хр. Монети, все още непубликувани, сѫ открити по време на работата на Жакъ Ивъ Кусто прѣзъ 1970 г. и потвърждаватъ датирането на корабокрушението въ края на 80-тѣ години на I в. пр. Хр. Намѣренитѣ останки отъ дървения материалъ на кораба показватъ, че кораба е изработенъ отъ брѣстъ, една дървесина, често използувана отъ римскитѣ корабостроители. Въ крайна смѣтка прѣзъ 1964 година е направенъ вѫглероденъ анализъ на дъски отъ обшивката на кораба и калибрираната дата излиза 220 г. пр. Хр. ± 43 години. Различията въ датитѣ отъ вѫглеродния анализъ и отъ керамиката се обяснява съ това, че материалътъ, използуванъ при кораба е отсѣченъ много преди да влѣзе въ употрѣба. Други доказателства за потъването на кораба въ ранния I в. пр. Хр. идватъ прѣзъ 1974 г. когато професора на Йелйлския университетъ Derek de Solla Price публикува интерпретацията на механизма отъ Антикитера “. Той убедително твърди, че предметътъ е календаренъ компютъръ. Отъ зѫбнитѣ механизми и надписитѣ на лицевата часть на механизма, професорътъ заключва, че механизмът е направенъ около 87 г. пр. Хр. и билъ загубенъ само нѣколко години следъ това. „Механизмътъ отъ Антикитера “. Фрагментитѣ отъ астролабията.

Всички останали метални часть на антикитерскиятъ механизъмъ сѫ изработени отъ бронзовъ листъ съ дебелина 1 – 2 мм. Много отъ фрагментитѣ почти напълно сѫ корозирали, но на много мѣста е възможно да се различатъ финитѣ детайли на механизма. В момента сѫ известни седемь голѣми и 75 дребни фрагмента отъ антикитерскиятъ механизъмъ. Голѣма часть отъ оцелелитѣ детайли на вѫтрешния механизъмъ сѫ останки отъ 27 малки зѫбни колѣла съ диаметъръ отъ 9 до 130 ммъ въ сложна последователность, поставени на 12 отдѣлни оси и помѣстени въ най голѣмия фрагментъ на механизма. Размѣрътъ на тази часть е 217 мм. По – голѣмата часть отъ колелата сѫ монтирани на валове, които се въртели въ отвори, издълбани въ корпуса. Линията на очертанията, която остава на тѣлото (една страна и правоѫгълно съединение) позволява да се предположи, че корпусътъ е билъ правоѫгълникъ. Концентричнитѣ дѫги, различими на рентгеновитѣ снимки, се явяватъ часть отъ долния цифреблатъ на задния панѣлъ. Останкитѣ отъ дървена планка, предположително една отъ дветѣ отдѣлящи цифреблата отъ корпуса, сѫ разположени между тѣхъ и запезения рѫбъ на рамката. Могатъ да се различѫтъ следи отъ още два дървени фрагмента на известно разтояние отъ страничната и задната страна на рамката на корпуса. Фрагментъ В е съ размѣръ около 124 мм и се състои основно отъ останалата часть на горния цифреблатъ на задния панѣлъ съ два счупени вала и едно липсващо зѫбно колѣло. Фрагменти А и В сѫ въ съседство единъ съ другъ, а фрагментъ Е, чийто размѣръ е около 64 мм и, на който е разположена още една неголѣма часть отъ цифреблата, се помещава между тѣхъ. Взети заедно, тѣ позволяватъ да се разгледа устройството на задния панѣлъ, състоящъ се отъ два голѣми цифреблата, имащи видъ на спирала отъ 4 и 5 концентрични, сходящи по между си, пръстена. Тѣ сѫ разположени единъ надъ другъ на правоѫгълна пластина, чиято висачина е около два пѫти ширината. Не отдавна открития фрагментъ F сѫщо разполага съ часть отъ задния цифреблатъ и следи отъ дървени детайли, образуващи съединение въ ѫгъла на пластината. Размѣрътъ на фрагментъ С е около 120 мм. Най – голѣмиятъ детайлъ на фрагмента е цифреблата на основната (лицевата) страна, която образува основния „дисплей “. Цифреблатътъ се състои отъ две концентрични скали съ раздѣления. Едната отъ тѣхъ, издълбана направо върху външната страна на голѣмъ крѫгълъ отворъ, била раздѣлена на 360 дѣления, съставлѣваща 12 групи по 30 дѣления съ наименованията на зодиакалнитѣ знаци. Втората скала била раздѣлена на 365 дѣления (днитѣ отъ годината), която е раздѣлена на групи по 30 дѣления съ имената на месецитѣ спрямо египетския календаръ. Близо до ѫгъла на цифреблата се намирала неголѣма задвижка, която се задвижвала чрѣзъ лостъ. Тя служила на този, който запазва цифреблата. Отъ обратната страна на фрагмента, силно корозиралъ, се разполага концентриченъ детайлъ, съдържащъ останки отъ малки зѫбни колѣла, явяващи се часть отъ устройството за даване информация за фазитѣ на луната. На всички тѣзи фрагменти могатъ да се различатъ следи отъ бронзови пластини, които били разположени върху цифреблата. Тѣ били навсѣкѫде изписани съ надписи. Нѣкои отъ фрагментитѣ сѫ махнати отъ основнитѣ детйли по време на процеса на почистване и съхранение, а други се събраха въ това, което сега е известно подъ фрагментъ G. Останалитѣ разпръснати части, съставени основно отъ малки фрагменти, получили нуммѣра. Фрагментъ D се състои отъ две колѣла, свързани едно съ друго посрѣдствомъ тънки плоски пластини, поставени между тѣхъ. Тѣзи колѣла иматъ не съвсемъ крѫгла форма, а валъ, на който тѣ трѣбва да се разположатъ отсъствува. Тѣ не могатъ да се вържатъ съ останалитѣ фрагменти и затова тѣхното предназначение не е ясно. Всички фрагменти отъ антикитерскиятъ механизъмъ се съхраняватъ въ Националниятъ археологически музей въ Атина. Фрагменти А, В и С сѫ включени въ експозицията на музея.

Какъ действува механизмътъ?

На задния панѣлъ се разполагатъ два цифреблата. Горниятъ цифреблатъ, имащъ формата на спирала съ петь пръстена и всѣки пръстенъ е раздѣленъ на 47 отдѣления (47 х 5 = 235), показва т. нар. „Метоновъ цикълъ “. Този цикълъ е нареченъ въ честь на атинскиятъ астрономъ и математикъ Метонъ. Той предлага въ 433 г. пр. Хр. да бѫдатъ приведени въ съответствие продължителностьта на лунния месецъ и слънчевата година въ лунно-слънчевъ календаръ. Метоновиятъ цикълъ е основанъ на приблизителното (съ точность около 2 часа) равенство: 19 тропически години = 235 синодически месеца. На горния цифреблатъ на задния панѣлъ се разполага сѫщо спомагателенъ цифреблатъ, раздѣленъ на четири сектора, напомнящъ секундния цифреблатъ на съвременнитѣ рѫчни часовници. Майкълъ Райтъ (сътрудникъ въ Лондонския музей на наукитѣ и Императорския колежъ въ Лондонъ, голѣмъ изследоватѣлъ на антикитерския механизъмъ) предположилъ, че указателя на спомагателния цифреблатъ показва т. нар. „Калиповъ цикълъ “, състоящъ се отъ четири Метонови цикъла (76 тропически години) съ единъ день по – малко, служещъ за уточнение на лунно – слънчевия календаръ. Въпрѣки това, прѣзъ 2008 година рѫководителя на Проекта за изследвания на антикитерския механизъмъ, Тони Фризъ и негови колеги намѣрили на този цифреблатъ названията на четиритѣ панелински игри (Истмийски, Олимпийски, Немейски и Питийски), а сѫщо и на игритѣ въ Додона. Олимпийскиятъ цифреблатъ трѣбва да бѫде включенъ въ сѫществуващитѣ зѫбчати предавки, защото премѣства указателя съ ¼ оборотъ за година. Това потвърждава, че антикитерскиятъ механизъмъ може да се използува за разчетъ на датитѣ на религиознитѣ праздници, свързани съ астрономически събития (въ това число Олимпийскитѣ и други свещени игри), а сѫщо служи и за корекция на календаритѣ на Метоновия цикълъ. Това имало важно практичеко значение въ Гърция, кѫдето почти всѣки полисъ ималъ собственъ градски календаръ, което създавало невѣроятно объркване. В долната часть на задния панѣлъ се намира цифреблатъ, въ видъ на спирали съ 223 отдѣления, показващи цикъла „Саросъ “. Саросъ, откритъ вѣроятно отъ вавилонскитѣ астрономи е периодъ, благодарение на който относителното разположение на Слънцето, Луната и главната лунна орбита на небесната сфера, въ една и сѫща последователность отново повтаря слънчевитѣ и луннитѣ затъмнения. „Саросъ“ включва 223 синодични месеца, което е приблизително 18 години 11 дни 8 часа. Тъй като Саросъ не е равна на цѣло число, броя на днитѣ за всѣки новъ цикълъ на” сѫщото” затъмнение настѫпва почти съ 8 часа закъснение. Трѣбва да се има въ предвидъ, че лунното затъмнение се вижда отъ всѣка часть на земното кълбо, въ която е нощь, а слънчевото само въ областитѣ, кѫдето пада лунната сѣнка, която въ различни години пада на различни мѣста на планетата. Линията на сѫщото слънчево затъмнение въ всѣки следващъ Саросъ се движи почти на 120 ° на западъ. Освѣнъ това линията на затъмнението се мѣсти на северъ или на югъ, въ зависимость отъ това въ каква близость е лунната орбита (низходяща или възходяща) произхожда затъмнението. На скалата на цифреблата, показващъ цикъла на Саросъ, е гравиранъ символъ Σ за луннитѣ затъмнения (ΣΕΛΗΝΗ) и Η, за слънчевитѣ затъмнения (ΗΛΙΟΣ) и цифрови означения, за които е използувана гръцката нуммѣрална система, предположително указващи датата и часа на затъмнението. Това дава възможность да се установи корелация съ реално наблюдаванитѣ затъмнения. По – малкиятъ спомагателенъ цифреблатъ показва „тройния Саросъ“ или цикъла „Екселигмосъ“ (гр. Ἐξέλιγμος), даващъ периодъ отъ повторенията на затъмненията за целия день. Полето на този цифреблатъ е раздѣлено на три сектора: единъ празенъ и два съ обозначение на часове (8 и 16), които трѣбва да се добавятъ за всѣки втори и трети Саросъ въ цикълъ, за да се получи времето на затъмнението. Това потвърждава, че устройството може да се използуватъ за предвиждане на луннитѣ и, възможно, на слънчевитѣ затъмнения.

Заключение

Антикитерскиятъ механизъмъ е билъ заключенъ въ дървенъ сандъкъ, на вратата на който се намирала бронзова табѣла, съдържаща рѫководство за използуванѣето на астрономическитѣ, механическитѣ и географски данни. Интересно е, че срѣдъ географскитѣ имена се среща ΙΣΠΑΝΙΑ, което е най–старото използуване на това име, освенъ Иберия.