Глава десета
В немилост
Изминаха три дни,а кака Яна все още не можеше да прежали любимите си червени рози,лежащи погребани в Минчовия алпинеум, за който единствено напомняше голямата купчина втвърдяваща се кал, залепена за оградата. Нищо друго не можеше да я разведри, освен представата за натопения до шията в същата тази кал декоратор, изживяващ нечовешки мъки и страдания, гледайки безпомощно как тя, наредила всичките му бутилки с вино около себе си, с неописуемо задоволство, една по една бавно ги освобождава от съдържанието им, ненаситно поглъщано от жадната земя. Толкова се бе вживяла в ролята си, че несъзнателно изсипа на пода яхнията от тенджерата, която бе в ръцете и, а това моментално прокуди удоволствието от изпълнилото я прекрасно чувство. ”Защо не му изпотроша всичките шишета?”- мярна се в съзнанието и, но бързо отхвърли тази мисъл, с непоклатимия довод, че тогава той би се пренесъл за постоянно в кръчмата.
-Кръчмата!- изрази гласно осенилото я просветление - Той е там! Сега щ ...