"Мир и Хармония"
Отдавна не се беше чувствала така добре в кожата си. Събуди се много преди проклетата аларма да ú засвидетелства неуважението си с остропротяжния звук на мелодията си...
В банята, под душа, се улови, че си тананика. Чувстваше се нов човек. Имаше достатъчно време за кафе, да подбере нещо по-секси от облеклото си, да се гримира...
Васко се връщаше от поредната си командировка чак утре. Планираше да отиде на фризьор, после да приготви вечеря - нещо по-така, празнично и многозначително...
Работният ден премина неусетно. Почти привикна с възхитените погледи на колегите си и шушуканията зад гърба си от страна на колежките. Оглеждаха я с неприкрито любопитство и бяха убедени, че в живота ú има мъж, заради когото е така неустоимо красива и усмихната...
Странно се държа и Васко когато се прибра... Зяпаше я като в онези първи години от връзката им, когато още не смееше да ú разкрие чувствата си... Не скри изненадата си от интимната вечеря, нито от последвалата страстна нощ. В погледа му на сутринта танцуваха въпросителни знаци, но мълчеше... А тя беше все така слънчева и усмихната...
Когато останеше насаме с мислите си, се връщаше към спомена за предишното си „Аз” и се разхилваше... Боже, колко малко ú е трябвало да се почувства напълно щастлива...
Спомни си как мисълта, че Васко ú изневерява по тези дълги и чести командировки, я глождеше непрекъснато... Не можеше да спи дори и с цяла шепа хапчета. Изгуби интерес към всичко, което по-рано я радваше. Обличаше се как да е, хапваше какво да е. Не гледаше телевизия, не четеше книги... Дори нямаше желание да се рее безцелно от магазин в магазин...
А когато той се прибираше, тя мълчеше намусено, говореше му служебно, старателно преравяше багажа му за издайни петънца по дрехите и бележчици по джобовете...
В работата също беше кисела и работеше по-скоро по навик, без ентусиазъм, като робот... И нищо чудно, че пред колегите си минаваше за необщителна и с чепат характер...
Мислите в главата ú редуваха гневни закани за развод, с разнообразни методики за самоубийство, с което да накара всички, които я познават, да се почувстват виновни...
И тогава видя рекламата в един сайт - наричаха се „Мир и Хармония”. Предлагаха помощ при различни битови проблеми по нетрадиционна методика. Преписа си телефона и цял ден се колеба дали да звънне... Най-после се реши... Отсреща я увериха, че е избрала правилния подход и я поканиха на интервю. Всъщност беше си като на изповед.
Само че не в църква, а в обикновен наглед офис... Жена на средна възраст, с прошарена коса и очила, изслуша терзанията ú търпеливо, без да я прекъсва... После обясни, че високите нива на адреналина могат да бъдат източени чрез прост механизъм, основаващ се на принципа на експресивното освобождаване...
Предложи да изпратят на домашния ú адрес в предварително уговорен ден и час техен служител, който щеше да изпълни ролята на „боксова круша”. Външният му вид щеше да бъде максимално близък до този на съпруга ù. Тя трябваше да изрече или по-скоро изкрещи всичките си терзания и подозрения спрямо благоверния си в лицето на служебното лице (без да бъде агресивна физически). Ако решеше да чупи посуда, трябваше да внимава да не нарани събеседника си. Заплащането беше твърдо и почасово... Подписа декларация относно ограниченията и неустойките, описа подробно характерните белези на половинката си, остави снимка, и определи деня и часа...
Когато на вратата в уговорения ден се звънна и в очертанията ú се появи млад мъж, който удивително приличаше на Васко, тя се стъписа от арогантно победната му физиономия и се разкрещя.
Всичко, което занимаваше ума ú през последните месеци, намери израз в презрителни и обидни квалификации, тълкувания на изминали ситуации, и думи, които бе скътала дълбоко в себе си като нараняващи и унизителни. ”Васко” не мълчеше, а отбиваше атаките, парирайки с доста остър език обвинителната ú пледоария, прехвърляше ú вината като топка и се усмихваше цинично и предизвикателно. Гласът ú се извиваше във вихрово кресчендо, докато накрая изсипкавя съвсем и се прокъса. Помнеше, че хвърли по него една ваза (не го улучи, имаше бърз рефлекс), две възглавници, домашните си чехли...
Накрая се разрида неистово...
Младежът си погледна часовника. Изведнъж се усмихна мило, някак по детски. Приближи се до нея и ú подаде пакетче носни кърпички, погали я по косите и назова сумата...
Тя си плати и го изпрати до входната врата...
Нататък всичко тръгна като по вода...
Пак се усмихна загадъчно. ”Бог да ги поживи тези от „Мир и Хармония”...
А Васко я гледаше все така с онова влюбено недоумение в погледа и с малки петънца от съмнение по него...
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да живеят "Мир и Хармония" и ти, Доче!!!
-
Благодаря на всички проявили интерес.Бъдете здрави момичета и момчета
-
Много интересен замисъл! Сърдечен поздрав!
-
Хареса ми!
-
Хареса ми
-
ех, Доче...как си го написала само...
страхотен текст, завладяващ...като опит за лечение...
ти си невероятна. -
Поздравления, Доче! Харесах!
-
С всички под мен. Завладяващо и приятно за четене! Поздрав!
-
И в прозата си на същото високо ниво!
Телефон... засега не... но знае ли човек...
Поздрави, Доче! -
Ако някой не е още регистрирал такава агенция, бързай да не ти откраднат идеята (това е национален спорт, най-националният в Абсурдистан) и виждам, че клиенти наспорил Господ Доста оригинално и смешничко
-
Ееее-) Браво! Сърдечни поздрави, Доче!
-
"Боксова круша" с удивително близка прилика!
И аз като Плами - дай линка и не го пази само за себе си, а помогни на дружките си!
Много ми хареса, Доче! -
Много интересно! И аз в такава ситуация бих се чувствал по този начин.
-
Прати линк към тази агенция, Доче
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
