МИСИОНЕРСКАТА ПОЗА!
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Както се любеха, той, за пореден път, се опита да я обърне по гръб и да легне отгоре й. Не успя, естествено:
- Стига де! - възкликна тя. - Говорили сме за това, знаеш, че ми е неприятно.
Той се ядоса мъничко и пъбърза да свърши върху корема й. Отмести се и легна на другата възглавница. Тя го погледна малко тъжно.
- Моля те, не ми се сърди, просто това, което ме караш да направя, ми е неприятно. Влез ми в положението...
- Но защо! Защо, по дяволите! Почти от година сме заедно, а ти никога не ми позволи това. През цялото време ми правиш свирки, сядаш ми на лицето, връзваш ме, гориш ме със свещ, правим анален секс... правили сме секс в колата, в автобуса, в килера, в гардероба и над него, на тавана... дори и в онзи сандък, по дяволите! Защо поне веднъж не опитаме да правим НОРМАЛЕН човешки секс, такъв, какъвто го правят всички нормални?! Какво, проститутка ли трябва да си наема за тая цел!
- Просто ми е неприятно, и толкова! Ако искаш ще се разделим, но не ме карай да правим това.
Тя се бе разделила с предишния си приятел, поради същата причина, както и с по-предишния. Сега, чувстваше, че нещата вървят на там.
- Спи ми се - каза той. - Спи ми се ужасно. Лека нощ.
- Лека.
Той заспа, а тя се загледа за дълго с празен поглед в тавана.
* * *
... Тя е на дванайсет. Навън гърми, един по-силен гръм я събужда и тя, изплашена, решава да отиде в стаята на родителите си и да легне в леглото им, както когато беше по-малка. Излиза в коридора, приближава стаята им и отваря вратата. Майката изкрещява, бащата скоква от майката и двамата побързват да се завият и да й обяснят, че така си играят възрастните. Но не и преди тя да е успяла да ги види: майката, легнала по гръб, с глава, виснала надолу от ръба на леглото, бащата върху нея - изпънат като струна, прегъната през средата, точно между краката на майката. Гледка, която момичето ще помни цял живот.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Последната ми творба - дълга повест около 50 страници, я почнах преди година и месец вече, казва се "Доверие" и ако намеря случайно дискетата на която е качена ще я пусна в сайта до където съм стигнал. Последните частици от мен. Меланхолик се изчерпа, изписа се. Написа се... с много грешки. Повече никога няма да напиша "детето и депресията" или "защото се срамуваме да плачем", или... "когато полудяваш". Обичам си ги тия разкази...
Иначе замисълът и изпълнението определено радват.
