МИСИОНЕРСКАТА ПОЗА!
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Както се любеха, той, за пореден път, се опита да я обърне по гръб и да легне отгоре й. Не успя, естествено:
- Стига де! - възкликна тя. - Говорили сме за това, знаеш, че ми е неприятно.
Той се ядоса мъничко и пъбърза да свърши върху корема й. Отмести се и легна на другата възглавница. Тя го погледна малко тъжно.
- Моля те, не ми се сърди, просто това, което ме караш да направя, ми е неприятно. Влез ми в положението...
- Но защо! Защо, по дяволите! Почти от година сме заедно, а ти никога не ми позволи това. През цялото време ми правиш свирки, сядаш ми на лицето, връзваш ме, гориш ме със свещ, правим анален секс... правили сме секс в колата, в автобуса, в килера, в гардероба и над него, на тавана... дори и в онзи сандък, по дяволите! Защо поне веднъж не опитаме да правим НОРМАЛЕН човешки секс, такъв, какъвто го правят всички нормални?! Какво, проститутка ли трябва да си наема за тая цел!
- Просто ми е неприятно, и толкова! Ако искаш ще се разделим, но не ме карай да правим това.
Тя се бе разделила с предишния си приятел, поради същата причина, както и с по-предишния. Сега, чувстваше, че нещата вървят на там.
- Спи ми се - каза той. - Спи ми се ужасно. Лека нощ.
- Лека.
Той заспа, а тя се загледа за дълго с празен поглед в тавана.
* * *
... Тя е на дванайсет. Навън гърми, един по-силен гръм я събужда и тя, изплашена, решава да отиде в стаята на родителите си и да легне в леглото им, както когато беше по-малка. Излиза в коридора, приближава стаята им и отваря вратата. Майката изкрещява, бащата скоква от майката и двамата побързват да се завият и да й обяснят, че така си играят възрастните. Но не и преди тя да е успяла да ги види: майката, легнала по гръб, с глава, виснала надолу от ръба на леглото, бащата върху нея - изпънат като струна, прегъната през средата, точно между краката на майката. Гледка, която момичето ще помни цял живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
Последната ми творба - дълга повест около 50 страници, я почнах преди година и месец вече, казва се "Доверие" и ако намеря случайно дискетата на която е качена ще я пусна в сайта до където съм стигнал. Последните частици от мен. Меланхолик се изчерпа, изписа се. Написа се... с много грешки. Повече никога няма да напиша "детето и депресията" или "защото се срамуваме да плачем", или... "когато полудяваш". Обичам си ги тия разкази...
Иначе замисълът и изпълнението определено радват.
