Много героични подвизи ставаха през времето, когато във Враца бяха разквартирувани братята освободители.

Част от тях бяха настанени в училище "Софроний Врачански", до самото пазарище. Срещу училището, във Военния клуб, се помещаваше коменданството.

Всяка божа сутрин Мито Данин вземаше ожуления картонен куфар със стоката. Пристигаше на сергията, която се намираше на зеленчуковото пазарище. Застиляше грубата дървена маса с аладжена покривка. Изваждаше стоката и я подреждаше.  Когато свършеше с подреждането, затваряше куфара, завързваше през средата с конопено въже и го изправяше зад масата. Този куфар беше многофункционален. Когато "дюкяна" беше отворен, той служеше за стол на Мито. Седнал на него, като на трон, внимателно следеше от високо ръцете, на клиентите си, които често прибираха по нещо в джобовете си.

На Димитровден при него се спрял познат руски солдат с автомат "Шпагин" на гърба и го поздравил:

- Здраствуй Митя! С празником!

- Какъв празник? - попитал Мито.

- Октябърская революция! - гордо отвърнал солдата и засукал мустаци.

- А па я помислих, че ми честитиш именнио ден - Димитровден.

- И так можно! Давай въйпием для твое здорове!

Мито набързо затворил "дюкяна". Прибрал стоката в куфара, взел го под мищница и двамата се отправили към Вълчиновата кръчма. Там започнали да поливат празниците! Най-напред поляли Октомврийската революция, после Димитровден и поливали до късна доба. Мито, като именяк платил масрафа. Разчувстван от жеста, солдатът свалил "Шпагина" и го зарамчил на Митовия гръб, като казал:

- На память!

 Нашият гледал, гледал, бръкнал в куфара и извадил един капан за мишки. Подал го на солдата и рекъл:

- На память!

После се разцелували и всеки поел своя път. Мито с "Шпагина" на рамо, а солдата - с капана за мишки.

Сутринта на развода солдата се явил с капана за мишки вместо със "Шпагин". Комендантските пък намерили Мито заспал на куфара в бараката, прегърнал "Шпагина".

Даже оръжието не му беше дало кураж да легне при баба Дана. В съня си той нежно го притискаше вместо любимата.