Много си приличаха...

Нощ. Големият град. Студено е. Улиците - страшни. Видяха се. Той и каза всичко. Обича я. Последна среща. Оплескал я е. Big time. Следват го. Няма как да избяга. Не и този път. Вкъщи. Хлороформ. Парцал. Право в носната му кухина. Той се събужда. Главоболие. Тениска. Завит. Грижливо. Белезници. Рамката на леглото. Хахахха, Банално. Ключа - в бутилка Уиски. Полупълна. (Някак си наврян) Нея я няма. Горнището му. Часовника му. Дънките му. Обувките му. По пътищата. Онези страшните. Върви. Скована. Погледа, силно вперен долу. Косата -стегната опашка. Качулка. Прилича на него, еднаква височина. (Винаги са го казвали)... Нали... Нали? Фарове. Гърба ù. Сянката ù - перфектна прожекция разстлана пред нея. Усмивка. Лека. Трепереща. Така си приличат. Дъх. Последен. Дълбок. Тогава... Куршум. Първи. Сърцето и. Втори. Гръден кош. Трети. Коремна кухина. Стъпка. Тя е на земята. Mъртва. Усмихната. Защото... защото му обеща. Да бъде верен приятел. Докрай.