Велики четвъртък е. Булките на трите носа са се събрали и заедно вапцват великденски яйца в старото нощно гърне на децата на Дебел нос. ”Фова фърне фъм фу фила фет фъти с фряла фода”-уверяваше ги на своя странен език жената на Дебел нос.
Бяха наклали огън в двора на Крив нос. Булката му още от зарана така се беше вапцала с две оки червено вино, че трудно улучваше не само яйце, но и отвора на цукалото. Напълниха гърнето с яйца, заляха ги със студена вода и го туриха върху перустията да къкри на бавен огън. Набраха балдаран около бунището, донесоха стари скъсани чорапогащници, памук, бои и зачакаха първата партида да се свари, че да почнат да вапцват яйцата. Булката на Крив нос извади от близкия кокошарник една скрита бутилка, разви капачката й и изля част от Божията кръвчица в закопнялия си коремен резервоар. Хлъцна няколко пъти, погледна ги с кривогледо умиление и каза:
- Ей,това изповедта е много хубаво нещо, ша знайте! След като вчера поп Грую ни изповяда, ми е едно ле-е-е-еко, ле-е-е-еко на душата. Сега знам, че съм опростена и до Божия празник мога да си греша колкото си искам. Пък за после ще видя.
- Ами то и после пак тъй ще е ма, сестро. Нали от много години са знаем- погледна я любовно в очите жената на Дълъг нос.
- Фащи фъже фали фече фа фе физповядали?- озадачено повдигна вежди жената на Дебел нос.
- Ма ти да не мислиш, че те са на изповед при нашия поп Грую? О- о-о ша има да вземаш. Щели да ходят при отец Дамянчо в манастира- каза жената на Кривия нос и пак надигна бутилката да се комква и да лекува кривогледството си.
Оказа се права. Какво бяха два - три километра път през гората за тримата юначни носове когато знаеха каква ще бъде отплатата им за твърдата им воля и за светлата им вяра. Вярата си тримата щяха да засвидетелствуват пред отец Дамянчо - стар свещеник при църквата „Свети Варлаам” към манастира. Светият отец страстно любеше паричките. От две години освен таксите за традиционните канонически обряди - молебени, панахиди, кръщенета, венчавки, погребения, водосвет, маслосвет и други беше въвел и такса изповед. Миналата година им взе по 20 лева, но иначе изповедта минаваше много тържествено. Сякаш не пред отец Дамянчо,а пред самия Господ Бог се изповядаха вярващите носове. На двеста - триста метра от манастира в една гориста долчинка се криеше срамливо скромно капанче, твърде подходящо за опростени християни.Там кръчмарят Гошо Хубавеца поднасяше най-чудесната ракия в света.То не беше ракия, а елексир. Правеха я светите монаси по древна прабългарска рецепта. В нея имаше наложени над 30 билки.Три от тях им носеха от Атонския манастир, а още три им пращаше нелегално католически свещеник от Ватикана, който ги береше в подножието на Монблан. Вътре в скъпоценната течност имаше и мед, добит от медоносни пчели в Йеменските планини. Сигурно съдържаше и тайни съставки, които само майсторите - отци знаеха. Но тая ракия би възкресила и умрял човек. Вярно, че беше доста скъпичка, но си заслужаваше цената.Трите носа цяла година заделяха по някой лев, за да могат в навечерието на святия празник да изживеят рядкото удоволствие да вкусят от райската напитка.
В изповедалнята ги очакваше отчето Дамянчо.Той подаде пухкавата си като просфорка ръка и тримата я целунаха почитателно с неоспоримо набожни лица. Отец Дамянчо ги изгледа и с напевен глас рече:
- Чеда мои, зная ви от мънички. Венчавал съм ви, децата ви съм кръщавал и се радвам да ви видя отново тук. Но тъй като църковните ми обязаности са преко силите ми в тоя ден, ще ви изповядам заедно и тримата. В модерни времена живеем, модерна изповед ще бъде. Вие дето се вика си знаете и кътните зъби, тъй че нищо ново няма да чуете за приятелите си. Хайде да почне първо Дебел нос.
- Ами аз , отче, съм доказан грешник. Но мисля,че съм от умерените грешници. Като малък бях дебела глава. Вършех щуротии, всякакви бели и се държах неуважително с мама и тате. Затова честичко ме налагаха-мама с точилката,а тате с дилафа. . .
Крив нос не се стърпя и укорително каза:
- Ми как няма да те налагат като ти още на шест години се изяви като коцкар и любител на женски прелести. Хванаха те тъкмо когато беше свалил гащичките на съседското ти момиченце Ангелинка и с изследователска страст разглеждаше анатомията й. Умерен грешник бил той! Ха!
Е, хайде и ти, Криви! Бях само едно глупаво дете тогава и съм го сторил съвсем невинно!
Тогава се обади и Дълъг нос:
- Бил си малък казваш. Ами що не си признаеш когато в шести клас беше разсъблякал хубавото Сийче в стаичката на прислужниците и мачкаше в унес напращелите й цици. Аз те виждах как всеки ден й купуваш от лавката по един топъл геврек, усъмних се и ви проследих.
- О – о – о - о, значи ти си ме издал на даскала, манда-пощо? Заради тебе значи ми намалиха поведението, а Сийчето преместиха в другата смяна. Господ може да ти прости предателствата, но аз няма да ти ги простя, завистнико!
- А бе Дебел,това отдавна е изгубило давност бе, човече! Остави това, ама ти и в гимназията не беше китка за мирисане. Нали нарисува госпожица Хаджиева в дълбока интимност с учителя по физическо възпитание господин Джеджев. Не можех да понасям извратеното ти мислене.Тая рисунка попадна в ръцете на учителката. Затова те изключиха и после завърши като частен ученик година след нас.
- Господ прощава на тия, които могат да прощават, чеда мои. Затова простете си и се помирете, за да са мирни сърцата ви и очистени душите ви.
- Чакай, чакай, отче Дамянчо! Има още какво да се говори за греховността на нашия брат Дебел нос - додаде и Крив нос. Не си ли забелязал, че вече няколко булки от село родиха деца с дебели носове. Да не си мислиш, че това е някаква епидемия или не дай Боже мутация. Нищо подобно! Виновникът сега се мъдри пред тебе, отче. Снаха ти нали наскоро роди? Говорят, че нослето на малкото било възголемичко. Съветвам те и ти да погледнеш носа му ,отче Дамянчо...
Отец Дамян подскочи като жилнат с коприва и се ококори.
Е, Крив нос,ти май се поувлече! Не съм се вглеждал в носа на детето. Малките деца имат винаги чипи носове...От къде ти бръмна в главата тая скверна мисъл?! Но аз ще оставя Бог да извади истината наяве и Той да отсъди.
- Какво да сторя ,отче,като булките сами ме съблазняват. Било с поглед, било с думи или с особен смях - виновно смутолеви Дебел нос. Викам им, недейте бе, жени!Оставете ме на мира! Женен човек съм, баща съм, грозник съм. А те-не, не и не! Харесваме те викат, искаме те и това си е!
Двата носа и отеца се усмихнаха по диагонал.
- Пази се от всяка съблазан, чадо, защото тя е от нечестивия. Е, хайде, чух твоята изповед. Стига толкова. Беше напълно достатъчно. Във името на Отца, Сина и Светаго духа аз ти прощавам всички сторени грехове,които волно или неволно си сътворил. Сега целувай ръка на дяда си попа и си плати таксата от 30 лева.
- Ама, отче Дамянчо, нали миналата година беше двадесет лева?!
- Беше, чадо, беше.И всички бяхме с една година по-млади, ама сега не сме. Инфлация има, световна икономическа криза има, данъците нарастват...Не се скъпете за спасението на душата си!
Тримата носа изпъшкаха съкрушено, а Дебел нос подаде на отчето парите.
- Хайде да продължим с тебе Дълъг нос.
- Отче, аз какво.Бях кротко дете и винаги получавах похвали от големите. Но братята ми и другите деца ми завиждаха и яко ме пердашеха.
- О – о - о, на тебе и трепането ти беше малко -възмутен го прекъсна Крив нос- Ти по рождение беше от малък изпечен лъжец, клюкар и интригант. Шпионираше родителите си, братята си и кого ли не още. Подшушна на баща си, че майка ти крие пари тайно на гърба на две картини в спалнята ви. Едната беше Вяра, Надежда и Любов, а другата - Първата целувка. Когато той я лиши от личните й спестявания, ти се похвали, че си получил за ценната информация десетачка. След това пък подметна на майка си, че баща ти се качва често на покрива, защото подменял счупени керемиди. А там той криел под една керемида бутилката с ракия. Там скришом си цоцвал от нея и майка ти нищо не можела да удуши. Ти продаде и тая информация за десетачка. За всяка беля ковеше братята си пред родителското тяло и винаги получаваше някаква облага. Когато нямаше достатъчно информация ти създаваше фалшиви новини -т.е.лъжеше, интригантствуваше навсякъде и във всички посоки. Веднъж изяде скришно двете яребици,които вашите печаха във фурната на печката, а след това каза, че си видял как средният ти брат ги е изял. Закле се пред баща си, че големият ти брат се е пързалял по дупе на заледената река.Че крадял яйца от курниците на съседите и че двамата с другия ти брат обрали черешите на Митю Скрънзата, което не беше вярно.Схемата, по която се движеше ти беше следната:интрига, клевета или лъжа, облага, а накрая бой от потърпевшите.
Дебел нос погледна благовейно отец Дамянчо и каза с блеещ глас:
- Искам да добавя какъв негодник беше нашия Дълъг нос в гимназията.Той наклевети Коцето, най-добрият ученик в класа,че говорел за класната ни ръководителка, че е голям шантаж. Последваха дълги обяснения, безкрайни разпити на момчето и и накрая то се премести в друго училище. После започна да пишеш с подправен почерк и анонимни писма и доноси. Едва не разведе майка си и баща си като написа анонимка до майка си, уж дошла от две сервитьорки в санаториума в Солу Дервент. Баща ти като бил на бани там си бил създал нежни отношения и с двете. А сега те силно страдали по своя любим и я молили със сълзи на очи догодина пак да го изпрати при тях..Списъкът е много дълъг,отче.
- Стига, стига,че нямам време да слушам тая безкрайна изповед.Вярно ли е всичко това,което двата носа говорят за тебе,чадо?
Дълг нос наведе виноявно глава и едва продума:
- Може би не съвсем точно,но в общи линии –да.
- Покаянието е свят лек за грешната душа,чадо.В името на Светата троица простени да са и твоите грехове.Сега плати тридесет лева ,че времето напредна,а остана Крив нос.Е кажи ми ти сега, чадо, какви грехове ще изповядаш?-обърна се отеца към Крив нос.
- Аз, отче, съм благ и хрисим човек, но и най-смиреният и той греши...
Дебел нос каза язвително :
- Цяло село знае на какво се дължи твоите хрисимост и смирение, Криви. Порочният ти талант изисква смирение и най- вече мълчание и тайна.
- Не го прекъсвай,чадо!Остави го да говори - намеси се отеца.
- Аз съм по природа притежател, отче. Обичам да притежавам всичко, каквото ми се изпрече по пътя...
- Я го вижте тоя колко бил деликатен.! Стига си го усуквал, а си признай, че си апаш и крадец и цяло село е пропищяло от тебе - обади се тоя път и Дълъг нос.
Като беше още на пет години открадна очилата на баба си Каля. Отиде в парка където е детския битак и ги замени за счупена хармоника. Като им дойдеха гости в зимата той оставаше в коридора и обръщаше джобовете на всичките окачени на закачалките палта на гостите..Какво ли не събираше. Левове, стотинки, лични документи, ключове. Няколко пъти намери кутийки с презервативи.Тях продаде на лудия Пеню,щото си имал годеница и вече консумирали връзката.Всеки,който ходеше на гости в дома му, не желаеше да съблича палтото си. Като тръгна на училище накараха ни да направим у дома от глина патладжан.Вуйчото на едно момиче беше се постарал и направил най-хубавия патладжан. Сякаш беше истински и току-що откъснат от градината. Крив нос открадна и него. Учителката прерови всички чанти и го намери в неговата.
В класната стая имаше малка библиотека и учителката ни раздаваше книги за четене. Крив нос не е прочел нито една книга, но по необясним и странен начин доста книги от библиотеката изчезнаха. Научи се да продава и по интернет...
- Сега пак аз ще добавя нещичко, което зная за нашия срамежливец - отново се намеси Дебел нос.-В прогимназията едно момиче получи подарък- пълен комплект за чертане.Триъгълник, линия, пергел, транспортир. Бяха поставени в елегантен калъф. Нашето момче го сви без свян и го продаде изгодно по интернет. Често молеше учителите да го пускат да ходи до таолетната.
А знаете ли къде ходеше нашият приятел? Отиваше в съблекалнята на салона по физкултура и тарашише дрехите на учениците, играещи в салона.В последния клас на гимназията взе,че се влюби безнадеждно в едно красиво момиче.Но то си имаше приятел и пет пари не даваше за нашия герой.Тогава влизахме в клас с топлинки,а обувките си събувахме отвън в коридора. Крив нос обхванат от луда ревност открадна обувките на момчето и ги хвърли през счупения прозорец на мазата на една изоставена къща в края на града.Момчето се прибра у дома си по чорапи,защото тяхните бяха в чужбина и нямаше кой да му прати други обувки.
- Е,това беше само едно отмъщение...
- Отче Дамянчо, той и сега краде от където му падне.От работата си, от магазини,от автобуси...
- Стига, стига, стига! Беше ми достатъчно. Що не отидеш на лекар бе, Крив нос? Това може да е клептомания..
- Ходи, но открадна слушалките на доктора и той вече не го пуска да припари в поликлиниката.
Хайде сега целувай и ти ръка на дядо си поп! Господ-Бог ти прощава греховете, прощавам ги и аз. Парите, чедо,парите...Тука,тука,в ръката ми ги дай!
При Хубавия Гошо в кръмата имаше доста хора,но барманът им намери веднага маса и те седнаха с безгрешни души и с олекнали джобове.Но имаха скътани левчета за божественото питие. Когато отпиха, затвориха очи, примляснаха блажено и забравиха всичките си грижи и неволи.Бяха отлетяли в рая.
© Диана Кънева All rights reserved.