Можех ...
Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря.
Можех да мълча, сгушена в лъжите ти, но те са вече истини.
Можех да затворя очи и да те видя със сърцето си, но сега и то ослепя.
Можех да се престоря, че никога не си си тръгвал, но сега си тук и няма смисъл.
Можех ...
© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.
