Молитва - І част

Тя пристъпи тихо в храма . Прекръсти се и огледа се за жената , коята продава свещи, бръкна в джоба и извади стотинки .С бърз поглед прецени , че разполага с излишни само за една свещичка. Леко запристъпва към олтара . Запали свещта и се взря в иконите. не се молеше молеше , защото вярваше , че Бог знае защо е дошла. Гледаше в топлите очи на Исус Христос , а съзнанието й трескаво прехвърляше като на лента всичко което се бе случило. Не знаеше колко е стояла така унесена , но изведнъж усети парещия восък върху ръката си и чак тогава видя , че половината  свещ е изгоряла. Остави я при другите и промълви полугласно :" Господи , спаси я !" И сякаш когато чу собствения си отчаян глас пълен с болка и страдание , нещо в нея се откъсна , коленете и се подгънаха и тя неусетно се свлече на пода.
Когато се свести , баба Гинка / жената продаваща свещи / я бе сложила на едно столче и с жално изражение й подаваше чаша вода. 
- Как си девойче ? Пийни малко баба , ще ти се разкара...
-Благодаря, ще тръгвам...благодаря Ви много , че сте се погрижили за мен... аз...нещо ми стана...съжалявам...
- Можеш ли да ходиш баба? Да извикам ли някой да те прибере? 
- Не не ...не , мога да си  ида сама ...аз тук живея на близо...
Дори трудно , младото момиче предпочете да си тръгне , за да не притеснява никого пък и това бе църква , не можеше да си почива дълго в нея.
- Довиждане  и Ви благодаря още веднъж! - отрони тя , обърна се и тръгна към изхода.
- Как се казваш момиче  - провикна се старата жена , - Не за друго ами до кажа една молитва за тебе , то види се , че от добро не си дошла , та дано и аз помогна , да се помоля баба...
- Ани , Ани се казвам , помолете се , имам нужда!
Навън бе студено и мрачно. Вятърът носеше дребни снежинки и ги хвърляше в лицето на момичето . студът сковаваше всичко и почти никой не можеше да се види по улицата.
Тя спря . До нея се издигаше красива жълта къща .Прозорците бяха ниски  и можеше да се види обстановката вътре ,защото завесите не бяха спуснати ,а осветлението светеше. На пода седяха една жена на видима възраст около 55 години и малко детенце и си редяха нещо . А на  канапето Ани успя да зърне мъж и жена . Мъжът бе прегърнал жената през рамо и гледаха телевизия.
Колко уют и обич имаше в тази красиво мебелирана стая ..и колко щастие само..
Сълзите на Ани неусетно се плъзнаха по замръзналите бузи и оставиха мокра следа по почервенялото от студ лице.
" Стегни се!" - прошепна на себе си момичето и побърза да хване автобуса , който се задаваше в далечината.
 Беше време за свиждане в болницата....