Jul 30, 2010, 1:26 PM

Моля

987 0 1

Свикнах с идеята, че не съм най-красивата, най-умната, най-артистична, свикнах с краката си, свикнах с гърдите си, с ноктите си, с косата си, със зъбите си, свикнах с мислите си, свикнах с притеснителното, свиканх с белега, свикнах с бенките, свикнах с липсата на идеи, с недостатъчните възможности и изпуснатите такива, свикнах да се усмихвам. Ти ще свикнеш ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...