МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА

Тетрадката на Ашли

Понякога имам чувството, че съм сгрешила века, планетата, мястото, където живея и не знам какво още... Дотолкова ми е писнало, че тетрадката ми по английски се е превърнала в изповедалня на чувствата ми. Пълен ужас!

Но по-добре да пиша, отколкото да се правя, че всичко е наред. "Приятелите" ми са толкова способни да пазят тайни, колкото зайците могат да пеят... Ако кажа нещо на тях, след по-малко от час ще знаят поне още десетина.

Що се отнася до семейството ми - няма начин да им споделя каквото и да било. Майка ми никога няма време за мен, а баща ми винаги е искал син вместо дъщеря, така че не го интересува какво се случва с мен. Дори не съм сигурна дали знае в кой курс съм и в кой университет уча. Все едно. Свикнала съм и не ми прави впечатление. Само онзи път, когато майката на една моя колежка ми каза, че всяка вечер с дъщеря ú сядат и разговарят за това как е минал денят им, малко ми стана криво.  Завидях на колежката си, че всеки ден има по няколко часа вниманието на майка си, докато моята майка никога не намира време за мен. А когато правех опити да разговарям с нея, тя често пъти ме отбягваше и отиваше някъде другаде.

Освен че имам семейство, което не се интересува от мен, и "приятели", които се сещат, че съществувам, само когато трябва да им свърша някаква работа, съм "голяма късметлийка" и в любовта.

Последно чух момче да ми казва, че ме обича преди... хм, вече не си спомням. Явно е минало доста време. А, сетих се! В гимназията, когато играехме една пиеса, момчето, което ми партнираше, ми каза "обичам те". Щеше да бъде повече от прекрасно, само че това бяха репликите от сценария...

И така, стигнахме до извода, че за последен път са ми казвали "обичам те" точно никога! Но не ме вълнува, защото любовта не е нещо, което да присъства в живота ми.  Освен това време и нерви за глупости, каквито са любовните връзки, нямам.

Днес съм на лекции. Имам цели 4 часа английски. През времето, в което професорът плямпа глупостите си, ще драсна някой ред. А сега имам да правя около десетина превода, така че спирам с драсканиците и се захващам за работа.

Следва продължение...