"Животът прилича на стълба в курник - къс и осран"
(Неизвестен мислител и философ, посетител на една великотърновска бирария)
Тя вървеше по улицата - бавно и царствено, от всяка нейна стъпка лъхаше пренебрежението към плебса, присъщо на кралските особи. Всички се обръщаха след нея, тайно въздишаха и се сещаха за жените, които ги очакваха вкъщи: дебели, мустакати и сексапилни колкото обелка от миналогодишен банан. Някои от мъжете тази вечер щяха да я сънуват, други щяха да си припомнят образа й, докато извършваха хоризонтални движения с гореописаните подобия на жени, а трети щяха да напишат стихотворение за нея, което щеше да бъде публикувано в местния вестник на страницата с обявите и готварските рецепти и забравено след 15 минути. Следата от присъствието й бе подобна на лунна пътека в океана - ярка, прекрасна, дори приказна... но нереална. Защото тя самата бе нереална - красотата й бе прекалено пресилена, за да бъде истинска.
От половин час вървях зад нея, без да се усетя. Едва след к ...