Монолог на един съвременен Бай Ганьо
МОНОЛОГ НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН
БАЙ ГАНЬО
На днешно време е модерно да членуваш в партия някаква или движение. Аз да не съм по-изостанал от другите, че да стоя настрана и да си давам вид на аполитичен.
Реших и аз да съм кат` хората и да си осигуря топло местенце в некоя партия.
Хубаво, ама те зеха, че изникнаха кат` гъби след дъжд и туй ма затруднява. Мислих, колкото ми позволяват възможностите, и така, и иначе... Де да знам, аджеба, коя партия може да ми осигури най-топло местенце, та тъкмо в нея да съ намърдам.
Първо ми дойде наум за СДС-то и - а-а - да ги ощастливя с присъствието си, един вид, па ми щракна нещо ей тука и си викам: "А бе, тях ги подлагат на дискриминация нелегално. Що да си развалям рахатлъка?! Я си представи, че пак почнат да ги репресират легално или ги извадят от закона?! При такваз ситуация моментално ша съ компроментирам и ми отиде и мястото, и кариерата. Политика е туй! Не е като да си играеш на шикалки, я.
Пък и са беднички, завалиите. Тя, политиката, само с репчене не са прави, ами иска и спокойствие откъм финансовия въпрос. Сиреч - да ти дрънка джеба! Значи тая организация не може да ми напълни джеба, пък какъв ще съм политик с празен джеб.
И още едно съображение към горе изложените: нямат си идеология, а каква е - питам аз - организацията без идеология? Неуправляем летящ обект. Няма да знаеш в коя насока да вървиш и по кое правило да съ самоуправляваш.
А бе, да ти кажа под секрет - аз смятам да управлявам, а не да съ самоуправлявам. Къде по-доходно е!
Като си направих тия умозаключения, безвъзвратно съ отказах от първия си мерак. Нали сега `секи има право да съ ориентирва според както му сочат интересите. Затуй ша съ присъедина към комунистите, щото с тая партия, според мене, най си подхождаме по характер. Каквато тя - такъв и аз. И убежденията ни еднакви. Направо - пълен синхрон и разбирателство, един вид.
Е, верно, че не съм чел Маркс, нито пък неговия човек... да му се не види - забравих му заглавието. Някой си Енглиш май че беше. Ама ще го прочета тоя Маркс. Не че е написал кой знае какво, ама да не им чупя хатъра, я! И неговия човек ша прочета. Туй не е болка за умиране. По-важно е, че `сичко, дето ония го нямат - тия го имат. Власт ли искаш? Ей ти власт! Командвай и си гле`й кефа. Пари ли искаш? Ей ти пари, колкото щеш! Вземай, колкото ти трябват, пък и горница да вземеш, няма кой да ти дири сметка.
И идеологията им - на лице. Трима души са се трепали да я пишат, един вид. То, верно, че има една приказка: "Много баби - хилаво бебе.", ама нейсе. А бе, кой ти гледа идеологията като е отгоре. Важното е да си горе, па другото е за баламите. Че тъй де!
1990 г.
Габрово
© Румен Ченков All rights reserved.
