Отивам при приятелката ми разревана. Имам съмнения, че моя ми изневерява.
- А, много лошо. Моя ако така направи, направо го напускам.
- Имам две деца, как да се разведа? Но си права. Защо ми говориш така? Нали и твоя миналата седмица не се прибра цяла нощ?
- Ей, злобарка! Колко неща ти говорих тогава, как точно това запомни?
- А защо каза, че ако твоя направи така, ще го напуснеш?
- Така ли казах? А ти стига си ревала! Хвани си като мене любовник и чиста работа, няма само за мъжа ти да мислиш.
- Нали сме по майчинство и двете, ти кога намери време та чак с любовник си се обзавела?
- А, той ми е съсед. Знаеш ли колко е сладичък, каква ми е душичка! Направо ще го изям.
- Ти сериозно ли?
- Е не, усмихнато. Моя закъснява, не се прибира по цели нощи или си дойде по малките часове пиян. Аз чакам с нетърпение да започна работа, защото ще изперкулясам. Имам чувството, че затъпявам с тези шишенца, кашички и други подобни. Колко им е удобно на мъжете. Направят по едно-две дечица и майките да се оправят, както могат. От известно време пия кафе в кафенето до първи вход, той живее там. Аз ходя да изхвърлям боклука пак пред неговия вход. Винаги гримирана, накипрена. Така ми минава по-леко деня и не мисля за моя идиот.
- Ще ми го покажеш ли? Блазя ти!
- Да, ще ти го покажа. Знаеш ли колко ми е добричък! Мъж-мечта!!! Той се прибира горе-долу по това време, ела да пием кафе в хола и ще го чакаме. А, ето го!
- Кой, русия ли?
- Да! Готин ми е, нали?
- Нали не харесваше руси мъже?
- Е, к'во му е на този? Като няма друг и той става за гадже. Сега ще погледне нагоре и ще му махна.
- Не те ли е страх, че някой ще ви види?
- Той ми е съсед, не мога ли да го поздравя?
- Ти му прати въздушна целувка, ама той май не те видя. Каква е тая, дето го заговори?
- Той е ерген и май с тая ще се женят. И я целуна? Такъв номер ще му извъртя, че свет ще му се завие. Довечера ще спя с мъжа ми, щом толкова знае! Ще я целува пред мене, гад такава. Ей, няма един свестен мъж, така да знаеш!
- Е, ти ме уби, много важно, че ще спиш с мъжа ти. Ще му накривиш капата.
- Той много ме ревнува и ще му стне кофти като му кажа, че... Но така му се пада, щом си позволява пред мен... А, ето поглежда нагоре, харесва ме все пак.
- Ма той въобще не гледа към нас.
- Много важно.
- Как така, нали сте гаджета, защо се гняви с тая пред теб?
- Защото той не знае, че аз си ходя с него, затова.
- Ти си луда!
- Аз съм си добре, лудата си ти, че ми ревеш. Много важно, че закъснял мъжът ми. Няма все за него да мисля, я!
- Аз тогава ще си хвана двама. Единия ми съсед много пътува в командировки, ще му изневерявам с тоя от първия етаж. Така му се пада, щом ме оставя за дълго сама. Той още не ме е оставил, но аз си знам, че така ще ни се развият нещата с него, защото е много готин и е коцкар.
- Това е! Искаш ли да излезнем и да си купим по някой парцал и после на кръчма. Ега ги у мъжете, с тях ще се разправям, че нямам друга работа. И повече да не съм те видяла да ревеш, да реват те. Довечера като му кажа колко съм похарчила... Ще му стане лошичко. Хайде да тръгваме, че се ядосах! Ще ми реве... за мъже... Закъснявал мъжът й! Само твоя закъснява, айде не се изтъквай! Тръгвай пред мен да не се разправяме!!!
И понеже съм лекомислена, тръгвам и... После ме питат: „Що си толкова усмихната бе, мила? Ти проблеми нямаш ли?" Аз не знам някой да е без проблеми, но поне ако си нямам свестен психоаналитик, то поне готини приятелки, дал Господ!!!
© Светлана Лажова All rights reserved.