Моят приятел
1 min reading
Посветено с много обич на Борислав
Какво да ви разкажа за моя приятел?...
Че беше идеалист и доблестен? (забравихме ли истинското значение на тези думи?)
Че вярваше "в доброто и в човека"? (което всички обичаме да повтаряме, но вече май никой не мисли...)
Че когато се смееше, светът отвръщаше на тази усмивка? Че осветяваше живота ми с нея?... (Буквално)
Че беше във всяко отношение единствен по рода си? Абсолютно уникален, зашеметяващо различен?
Че обичаше силно, безусловно, без резерви, с цялата си душа? Че всяка, която обикнал, е щастлива и променена?
Че в любовта си беше всеотдаен, но още повече в приятелството си?
Че знаеше какво е лично отношение?
Че като обещаеше нещо - сбъдваше го и като вдигаше наздравица - пиеше на екс?
Че носеше най-смешните чорапи и свиреше на китарата си най-тъжните песни?
Че ни бе отнет нелепо, неразумно, грубо и безсмислено?
Че мога да продължа така до утре и пак няма да съм казала всичко за него?
А за себе си? Че не съм и няма никога да се възстановя?
Че намразих слънцето и живота, и себе си след случилото се?
Че се превърнах във всичко зло и пошло, което се бях заклела да не бъда?
Че някой се е подиграл като е казал, че времето лекува?
Че ми е мъчно за преди и че никога няма да сме същите?
Ето, казвам всичко това. Но ползата е никаква.
Моля ви, не употребявайте алкохол преди да седнете зад волана!
© Джейн Джоунс All rights reserved.
