Nov 6, 2015, 11:30 PM

Моят таласъмски бизнес (за конкурса) 

  Prose » Narratives
561 0 5
3 мин reading

  Аз съм професионален фотограф и често ходя да снимам по сватби. Изкарват се прилични пари, а и почерпките обикновено са качествени, но има нещо досадно в тази работа, поне според мен. Както и да е. Та именно по време на една адски скучна и заредена с дразнеща комплексарщина сватба видях за пръв път таласъм. Видях го благодарение на новите технологии.

  Хората се бяха наредили за снимка, следвайки моите указания, и се канех да започна да щракам. Пред мен стояха дванайсет човека, а на екранчето на новия ми огледално-рефлекторен фотоапарат имаше тринайсет човека. Почти веднага забелязах това „дребно” несъответствие. Допълнителният екземпляр бе застанал зад сватовете и имаше доста прозрачен вид, тоест ясно се виждаха предметите, намиращи се зад образа му. Успях някак си да се концентрирам и да направя няколко снимки, въпреки че имах чувството, че всеки момент може да припадна от напрежение. А онези продължаваха да се хилят изкуствено, като препарирани чакали, явно не забелязваха, че съм се ошашавил. Не забелязваха и таласъма, естествено. Интересното е, че на вече направените снимки таласъмът липсваше. Виждаше се само на екрана. Щракнех ли, той изчезваше. По-късно мислих доста по този въпрос, но не можах да намеря разумно обяснение.

  Продължих да снимам, като не изпусках от очи таласъма. А той, той като че ли се забавляваше, позирайки. Беше мъж, висок, облечен в старовремски градски дрехи. На главата му се мъдреше бомбе.

  Хората насядаха по масите и продължиха да се тъпчат и наливат, а аз се заех да проследя таласъм с помощта на чудодейния си фотоапарат. Обектът се отдалечи бавно с плавна, призрачна походка без да ми обърне никакво внимание. Навярно нямаше представа, че вървя по петите му. Изчезна на една поляна, намираща се на около километър от заведението, където бе празненството. Просто образът му примигна няколко пъти и се стопи. Обикалях наоколо почти час, но не засякох нищо интересно, така че реших да се върна при сватбарите. А те ме посрещнаха на нож – не съм бил направил достатъчно снимки на булката, която, между другото, имаше доста по-страховит вид от таласъма. Както и да е. По-късно я пооправих, доколкото можах, с Фотошоп.  

  Когато се прибрах вкъщи, воден от любопитството си се разрових в Интернет с идеята да събера колкото се може повече информация за таласъмите. В крайна сметка, след дълго анализиране на наученото, стигнах до извода, че моят таласъм пази съкровище. Върнах се на онази полянка и започнах да дебна таласъма. Е, няма да навлизам в подробности, но факт е, че седмица по-късно открих съкровището. Ако щете ми вярвайте. Проблемът бе, че съкровището представляваше трийсет пачки от отдавна излезлите от употреба райхсмарки. Тоест, останах с пръст в уста. А тъпият таласъм вероятно си бе мислил, че пази нещо изключително ценно.  

  Тогава реших да се захвана с таласъмски бизнес. Ходех по сватби и снимах, като същевременно проследявах появилите се таласъми с вълшебния си фотоапарат. Трябва да ви кажа, че на една от три сватби се появяват таласъми. Да уточня, че не всеки от тях може да ви отведе до съкровище. Но ако човек е упорит… А аз бях упорит. Накрая се сдобих със стотина римски монети, няколко тракийски накита и две златни кюлчета от късния социалистически период. Бизнесът вървеше, не се оплаквах. Не че бях станал богаташ, но може да се каже, че си живеех охолно. Вече ходех по сватби само заради таласъмите.

  Вероятно някой ще се поинтересува каква марка и модел е фотоапаратът, който използвах. Не мога да ви кажа, защото се опасявам да не ме осъдят и за нещо друго, но факт е, че и трите апарата от тази марка и модел, които си купих впоследствие, засичат таласъмите. Най-новата модификация също върши работа, интересно нали? Ако зависи от мен, бих заповядал този модел дигитални фотоапарати да бъде забранен. Както и да е.

  Какво стана после ли? Ами таласъмите се настаниха в дома ми и започнаха да вият, да стенат и да правят бели. Жена ми ме напусна, като взе децата със себе си. А аз си останах сам-самичък и дори не успях да се нарадвам на парите, спечелени от таласъмския бизнес, защото таласъмите искаха едно единствено нещо, за ме освободят от присъствието си – човешка жертва. Принудих се да изпълня желанието им и сега съм в затвора. Тъпа работа, таласъмите се разкараха от дома ми, но пък аз не мога да се прибера. Обаче нямаше как да не изпълня желанието им, не се издържаше, повярвайте.

  Така че ви съветвам, когато ходите на сватба, да не снимате с огледално-рефлекторни фотоапарати. Щракайте само със сапунерки и джиесеми, с тях е безопасно. А ако все пак случайно мернете таласъм, не се блазнете от съкровището, до което би могъл да ви отведе, за да не се наложи да убиете човек.

© Стефан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ехаа, има бъдеще в бизнеса, спор няма. Интересно ми е какво във сватбите привлича таласъмите и доколко е рисковано да се жени човек
    Поздравления!
  • Ами да, трябват железни нерви, за да издържи човек на желания. Нямаш ли ги или си в затвора, или жена ти те напуска...
    Хубав разказ!
  • Ха-ха! С Ивон. И аз бая се вързах!
  • Готин разказ! Бая се вързах!
  • Става все по-интересно! Тук ще кажа, че и на Севделин, и на Ани разказите също ми харесаха много и се радвам, че не се налага да избирам в ролята на жури
Random works
: ??:??