Аз, както знаете, съм парясница. Когато моят Шарабайко започна да заема перманентно първото място в класациите по надпиване с твърд алкохол и превърна свещеното ни съпружеско ложе в септична яма за отпадни течности, се реших. Изритах го тотално, интегрално и целокупно. Отсъствието му ми се отрази като озон след летен дъжд. По подобие на наскоро измътено пате заплувах във вир от позитивна енергия. Е, добре си плувам и добре се чувствам. Къщата ми къща. С камшик да я ударя, ще хукне. Работата ми - и тя работа. На отчет ми се водят двайсетина мургави хигиенистки, които премитат улиците на квартала. Аз съм шефката. Научила съм ги от един поглед да разбират интимната ми мисъл. Така съм се сработила с тях, че заедно сме като калаено-оловен припой. Може да се каже, че половин ромка съм станала. Всичко споделят с мен моите подчинени. Знам всяка вечер кои от техните манговци са полагали креватни усилия и след колко мастики. Знам и кои са се трудили в друго легло за благото на самотна комшийка или роднина. Даже знам защо Хасан или Ибрям са ги драли кьоркютюк пияни и за какво Айшето има цицина на главата. Ами защото доброволно, всеотдайно и радостно е дарила хубостта си на Петко месаря и сега очаква да роди „катър”от него. Заплатата ми е горе-долу, но на мен ми стига. Съчинявам в свободното си време доноси и клевети и извършвам частни детективски услуги. Моите доноси и клевети са ненадминати в изкуството и ефектът им е като набухвател у тесто. Така прелива, че и най-отраканият потъва в него като ютия. А колкото до детективските услуги само ще кажа - шпионите на Светата инквизиция ряпа да ядат пред мене. Всички факти са така доказани и сигурни, че подложеният на тайно наблюдение признава най-накрая, че първо - знае кой, кога и защо е създал земното притегляне. Второ - може да каже кой, кога и как е замислил най-пъкленото и сензационно убийство на бременна стоножка в ъгъла на тъмна стая. Трето - може да докаже незаконната връзка между шейх Абдул ал Рашид и третата пра-пра-пра-пра братовчедка на бившия окръжен управител на Бургас Марко Тотев. Та и от тия ми дейности капеха пари и аз бях върха на еволюцията в епохата на неузрялата родна демокрация. Всичко беше от хубаво по-хубаво, само дето си кукувах сама. Една вечер като ми падна дамлата пред очите, че като се засилих от трамплина на женските си мераци, скочих направо с рогите напред в един чуждоземен сайт за запознанства. Викам си: ”Цикорийо, ти английски не знаеш, тъй че момче - англичанче няма да е. Виж, немски поназнайваш чат-пат и с момче – германче може да ти излезе късмета.” Пратих си и най-шармантния фотообраз. На него съм с широкопола капела, с няколко реда гердани и съм нагиздена като сестрата на сгоден циганин. Усмивката ми е по-сдържана и от оная, на грозницата Мона Лиза и сякаш казва: ”Ела и ме вземи!” Зачаках. Минаха два, три дена и ето че първата риба клъвна. Казваше се Абрам и беше от Дания. Много малко знаех за тая държава. Поразрових тук-там и открих, че е една от най-напредналите и развити европейски държави. А тоя кандидат за нежната ми ръчица се оказа и жител на Копенхаген. Чухме се с ергенаша по скайпа, видяхме се и на камера. Той като че ли налапа въдицата... Започна да се обажда често. В сайта беше дал възрастта, образованието и професията си. Притесняваше ме факта, че е по-млад от мен с няколко години и споделих безпокойството си на немски език. Той, който беше съобщил в сайта, че владее немски, се оказа и от мен по-зле... Но все пак се разбрахме. Получих уверение, че когато се е регистрирал, му се е искало да изглежда като палаво момче, затова е скрил няколко от годините си. Но всъщност е на години колкото мен и затова да не се притеснявам. Моят викинг твърдеше в скайпа, че е бизнесмен и притежава четириетажен хипермаркет. Реших да бъда деликатна и да не задавам въпроси, свързани с бизнеса му. Ще вземе да си въобрази, че го търся заради четириетажното му богатство. Не че имах нещо против и него, но нека разбере, че ние, българките сме народ неподкупен. Правеше ми впечатление, че той се появява винаги пред камерата гол до кръста, с огромен вълнясал търбух и кутия бира в ръка. Кандидатът ми беше с теме, огледално като сребърна табла, с вежди като къдели от нечепкана вълна, надвиснали над малки хлътнали очи. Носът му приличаше на месеста камба за мариноване. Е, хайде сега и аз! Няма да редя мой Абрам на витрина я! Ако беше по-красив, как щеше да му остане време от тичане по моми да си развие бизнеса човекът?! Външността му си имаше и практична страна. Върху темето му можех да записвам адреси, телефонни номера, потребителски имена, пароли от сайтове и какво ли не още. Виж, носа му ще защипвам с щипки за пране. Защото ако кихне, може да премести цял гардероб или да събори буриите на печката и да предизвика пожар. Не издържах и веднъж го попитах защо постоянно е гол до пояс и с бира в ръка? А той почти ядосано ми отговори, че и аз да прехвърлям на ден по няколко тона каси и аз ще се уморявам. Тогава едно съмнение избръмча край ухото ми и ме жилна леко, но аз с досада го пропъдих и си викам: ”Гледай, гледай ти, моят съзнателен Абрам как не се срамува и работи заедно с хамалите в хипера, та чак пушек се вдига. Това се казва бизнесмен!” Един ден викингът ми съобщи, че скоро си идва в България. Аз се изненадах, но си викам: ”Цикорийо, хайде стягай си чеиза, готви се за сватба! Твоят датски жених пристига!” Хубаво, но след три дена, някъде към десет часа, аз с моите мургавелки киприм една квартална градина. Наближаваше празник и трябваше да я изчистим и разкрасим. Мобилният ми телефон иззвъня. Обади се моят Абрам от гарата. Настойчиво ме помоли веднага да отида при него, само дето не каза къде по-точно на централна гара да го търся. Обясних му, че мога да отида в обедната си почивка на гарата, защото сега съм страшно заета и съм на работа. Само след пет минути обаждането му се повтори и чух пак същата молба. И аз пак отговорих по същия начин. После отново всичко се потрети. Помолих го да хване такси и да дойде до дома ми, но все едно нищо не съм му казала. Чатнах аз, че младежът нещо хитрува и си викам: ”Абе ти си хитър, ама и аз не падам по-долу. От стара коза яре съм, да знаеш. Няма да дойда на гарата и все ще разбера за какво става дума.” До вечерта никой повече не ме безпокоя. Чак на другата вечер телефонът ми иззвъня. Вдигнах го и чух непознат женски глас. Вие ли сте, попита гласът, госпожа Цикория Дангалашка? Аз съм, отговарям... Тя била госпожица Станка Делиджамджиева. А каква била работата с моя кандидат-жених?! Той развил повсеместна мащабна дейност като завързал запознанства не само с мен, а с още няколко десетки българки от всички краища на страната. И решил да ги обходи всичките. В моя град имал две запознанства. Докато ние с него сме си играли на кандърма-кьоше, другата дама по-свободна и по-мераклийка от мен, довтасала на гарата. Спуснала се и го грабнала с лангъркащо като газена тенекия сърце. Въвела го в дома си, изразявайки широко славянско гостоприемство. Бе то не било аперативи, бе то не било мезета и баници, бе то не било печена кокошка. Вечерта спалнята му се видяла студена. Наложило се да му включва допълнително радиатор. Когато и той не помогнал, влязла да го гушне под юргана и да му стопли краката с нейните крака. На сутринта младоженката станала и се извинила, че ще прибяга до близката закусвалня да купи мекици и кисело мляко. Когато се върнала, видяла, че от жениха няма ни вест, ни кост. Вечерта, преди да изчезне окончателно, нашият многоженец си признал, че няма хипермаркет, а работи в такъв като общ работник. В младостта си е бил състезател по бокс, но след тежки травми е преустановил състезателска дейност. Имал вече два брака зад гърба си и две момчета от тях. Изобщо бил горд притежател на богата биография. Та, предупреди ме госпожица Станка Делиджамджиева, ако ми се обади нашият викинг, да имам предвид неговата волна програма и да не се поддавам на никаква провокация. Голямо беше учудването ми, когато десетина дни след пътешествието на Абрам в България, той отново ме потърси в скайпа. Беше пак с голия си вълнясал тумбак и неизменната кутия с бира в ръка. Казах му повече да не ми губи времето, а да отиде при Станка Делиджамджиева, защото тя жената още го чака с мекиците и киселото мляко... Ругах го така силно, че се чуваше чак до крайния север и за малко щях да направя от Скандинавския полуостров – Скандинавски остров. А като си помисля само, че сега можеше да съм до тоя огромен викинг, разположена на люлеещ се стол, с биричка в ръка като истинска копенхагенка и двамата да водим задушевен семеен разговор. Да, да, ама не - както би се изразил един наш журналист. Е, не, ама докога - не!Че аз съм задействала нещата и вече се запознах с един рокер от Норвегия. Няма да мирясам, докато не успея с тая пълна с тайни и изненади, но така сладка любов от другия край на кабела. Това лято го очаквам да дойде с мотора си на един рокерски събор. Обещал ми е, пък може и да ме грабне. Защо не?!