Моята най-голяма грешка

"Ако обичаш някого, пусни го да си иде, ако се върне е твой " и също те обича, защото любовта е свобода...

Не знам дали е защото съм глупачка

или романтичка?!

Новаторка или носталгична?!

Мечтателка или фаталистка?!

Не знам дали е защото съм страхливка

(да не мога да обичам отново)

или пък съм мазохистка, защото още безумно те обичам?!

И не знам, не мога, не искам да правя нещо друго?!

Но не това, че те обичам и се влюбих

е най-голямата ми грешка!

Или това, че си помислих, че ще ме обичаш

така, както аз теб...

толкова силно като буря, така постоянно като вечност...

Не беше и това, че се изложих на болката

да обичам или..., че заложих на сърцето си –

в негово име да рискувам...

Сгреших в това, че бях готова да получавам наполовина...,

понякога и по-малко...

и то фалшиви ласки и студенина в дома...

толкова много думи без емоции или дела...

И с това не искам да кажа, че няма безусловна любов

и че аз не мога да обичам безусловно, че то аз те обичам така...,

но ти не ме обичаш така, а аз това не можах да го разбера...

...А не това, че още съм влюбена.

Не това, че не те пуснах да си отидеш,

защото човек трябва да се бори 

за това което обича! И въпреки това те пуснах!

Моята най-голяма грешка беше това,

че аз не си позволих да си тръгна!

Че не ти дадох свободата преди, но сега ти я давам...

Обичай безкрай! Дори да не обичаш мен...