Feb 7, 2010, 7:00 PM

Моята пустиня

Prose » Others

1.2K 0 1

Бродех из пустинята на ежедневието и дълго се взирах в далечината. Миражи лъжовни се появяваха за кратко и бързо се стапяха като изпаряващи се капки вода. Тогава те срещнах. В ден най-обикновен. И в миг попаднах в оазис. Погледнах те и потънах в дълбокия извор на очите ти. Усмивката ти скри жарките лъчи на слънцето, а гласът ти довя хладен повей. Ръцете ти донесоха закрилата на сенчестите дървета. Думите ти заситиха душата ми. И любовта ми разцъфтя. И стана толкова голяма, че безкрайната пустиня отесня. Аз полетях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Толкова е хубаво!!!
И толкова ми е познато
Чудесно си го изразила, Роси!!!
С 12 изречения си описала 12 години от живота ми...
Евала ти!!!
Прегръдка!

2010-02-10T09:56:04+02:00

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Prose 1.3K 5.0

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prose 2.2K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prose 3.7K 5.0