Бродех из пустинята на ежедневието и дълго се взирах в далечината. Миражи лъжовни се появяваха за кратко и бързо се стапяха като изпаряващи се капки вода. Тогава те срещнах. В ден най-обикновен. И в миг попаднах в оазис. Погледнах те и потънах в дълбокия извор на очите ти. Усмивката ти скри жарките лъчи на слънцето, а гласът ти довя хладен повей. Ръцете ти донесоха закрилата на сенчестите дървета. Думите ти заситиха душата ми. И любовта ми разцъфтя. И стана толкова голяма, че безкрайната пустиня отесня. Аз полетях.