Признавам си, агресивните хора ме плашат. Мразя конфликтите и правя и невъзможното да ги избягвам, но от време на време просто не се получава. Ако пък ми се стовари като гръм от ясно небе...
Засилила съм се и аз като `арна булка да мия прозорци на село. Ние там ходим средно веднъж на половин година, та се налага – няма начин. Не че горя от желание иначе. Та по повод паметното събитие (такова си е, вервайте ми!) съм се барнала в дънчиците, дето май са ми останали от ІХ клас, и в една тениска, дето сигурно е набор на брат ми. Дънките са сцепени на няколко стратегически места, а тениската съответно има вид като да са ме стреляли с дребни сачми, ама к`во ми пука?! Косата – на кукуригу и... дерзай, моме!
Оборудвала съм се според изискванията с необходимия инвентар, който включва кофа, четка, стълба, вода и препарат. А, да – и тонколоните на терасата. На фона на традиционната иначе чалга наоколо, Ерик Ентрена сигурно звучи на комшулука като нещо от ерата на „Стар Трек: Следващото поколение”. ...