Признавам си, агресивните хора ме плашат. Мразя конфликтите и правя и невъзможното да ги избягвам, но от време на време просто не се получава. Ако пък ми се стовари като гръм от ясно небе...

Засилила съм се и аз като `арна булка да мия прозорци на село. Ние там ходим средно веднъж на половин година, та се налага – няма начин. Не че горя от желание иначе. Та по повод паметното събитие (такова си е, вервайте ми!) съм се барнала в дънчиците, дето май са ми останали от ІХ клас, и в една тениска, дето сигурно е набор на брат ми. Дънките са сцепени на няколко стратегически места, а тениската съответно има вид като да са ме стреляли с дребни сачми, ама к`во ми пука?! Косата – на кукуригу и... дерзай, моме!

Оборудвала съм се според изискванията с необходимия инвентар, който включва кофа, четка, стълба, вода и препарат. А, да – и тонколоните на терасата. На фона на традиционната иначе чалга наоколо, Ерик Ентрена сигурно звучи на комшулука като нещо от ерата на „Стар Трек: Следващото поколение”. Обаче само някой да се е издървил нещо! Миенето на прозорци никак не спомага за доброто ми настроение.

Инсталирах аз стълбата под първия прозорец, пък... се позачудих. Почесах се деликатно по врата... Имам страх от височини. То вярно, че три стъпала не са кой знае какво катераческо предизвикателство, ама все пак...

Въздъхнах и изрових необходимия кураж за геройското си дело. Да не е пък Еверест, да му се не видяло?! Другия вариант е да чакам помощ, ама тогава, както викаше баба ми, тука ще си ме Господ убие така, както си стърча с кофата и четката в ръце.

Стиснах аз подпорите на стълбата, пък се набрах на първото стъпало, съсредоточена като Данчо Йовчев по време на Световното.

И точно тогава въздухът се разцепи от кански писък някъде зад гърба ми:

- ЕЕЕЕЕЕЕЕЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!....

Изтръпнах. Обля ме пот. Ерик млъкна шашардисан, неспособен да конкурира по децибели тая сирена. Времето спря!

А сирената използва мига безвремие, за да изреве още по-мощно:

- Слизай веднага от там!!!... ВЕДНАГА!!!...

Баси! Какво ти слизане, човече! Аз само дето не се метнах по гръб в райграса от шок и ужас.

А онази зад мен все така прогресивно истерясваше:

- Чуеш ли к`во ти казвам, бе?!... Слизай НА МОМЕНТАААА!!!....

Чак сега добих дързостта да метна плах поглед през рамо, ама едното ми око – в прозореца. Ако тая съвсем се смахне, разбивам го и се спасявам! После ще му мисля как да обяснявам на моето съкровище защо се прибирам с взлом вкъщи.

Гледам, отсреща комшийката. Стиснала една метла и пяна вече й избива на устата. Оцъклила се иззад пети диоптър очила и очите й аха да изхвръкнат. `Ма тя нали си е малко... мене гледа – тебе вижда... та не можах от първия момент да преценя точно мене ли има предвид.

- Хич не ме гледай, че ако дойдем!... – закани се тя. – Слизай от там, че ше си сцепиш анцука, бе, ЕЙ!!!... НОВИЯ АНЦУК!!!...

Какъв анцунг, бе, жена?! Погледнах подозрително към избелелите си дънки. Пък и нов даже го видяла! Ега ти!!!

Тука вече се усъмних, че проблемът може да е от компетенцията на психолозите.

А тя не мирясва. Крачка по крачка се приближава и качва глас към все по-опасни октави:

- Серсеминоооо! Ако те пипнем, ше ти откинем главата куха! Слизай от оградата, че ше се претрепеш, бе, идиот!...

И размахва метлата като бойна секира.

О`кей! Това вече ме обърка тотално.

Поогледах се, най-накрая заподозряла, че недоразумение някакво се е заформило май, ама наоколо – никой. Само аз и тя. Даже врабчета нямаше вече.

Викам си: „Те сега стана търкала вече!”

Аз може и да съм миролюбиво създание, ама не чак пък до степен на глупост. Ако се наложи, ще я светна с четката, пък после ще се обясняваме.

Междувременно тя почти пристигна. Стиснах четката с намерението да я тресна с нея и...

... тя ме подмина.

Дори не ме забеляза!

Най-накрая слязох, направих крачка-две встрани до ъгъла на къщата и надникнах. Чак тогава видях причинителя на цялата суматоха. Там на оградата се беше покатерил внука на комшийката и се опитваше да се добере до черешата, ама вече явно обмисляше стратегическо отстъпление, взимайки предвид съотношението на силите.

Оставих ги да се гонят из двора и се върнах към миенето на прозорците. Както казах, не обичам да се меся в конфликти.