Излизам. Ей, така! Без сбогом! Страницата се затваря с плясък зад гърба ми. Няма връщане назад! Избягах от познатия том. Тичам гола по масата. Съблякох следите от белези, трупани с години. Свалих всеки наизустен спомен от застиналия живот - застинал в минутата на създаването си, за да бъде изживяван отново и отново, без да има никаква промяна. Няма следи и от фалшивите усмивки, в които се обличах.
Бягам от своя том. Бягам от острата абстинентна нужда да бъда значима в незначителната история. По масата остават стъпките ми - дълги непрекъснати, хлъзгави пътеки, като тези, които изплюва охлювът, докато пълзи монотонно. Но аз вече не съм монотонна! Неравният ми бяг ме отдалечава от всичко - от ужасно познатите букви, подредени по ужасно еднакъв начин, по ужасно еднаквите листи, покрити от праха на вековния предразсъдък, от слузестите лепкави пръсти на хилядите читатели. Безброй воайори, надникнали в моята страница. Там ги очакваха безумно изцъклените очи на животно, затворено в клетка от б ...