11.09.2008 г., 12:09 ч.

Мухоловка 

  Проза
851 0 1
2 мин за четене
 

 

 

 

 

 

Излизам. Ей, така! Без сбогом! Страницата се затваря с плясък зад гърба ми. Няма връщане назад! Избягах от познатия том. Тичам гола по масата. Съблякох следите от белези, трупани с години. Свалих всеки наизустен спомен от застиналия живот - застинал в минутата на създаването си, за да бъде изживяван отново и отново, без да има никаква промяна. Няма следи и от фалшивите усмивки, в които се обличах. 

Бягам от своя том. Бягам от острата абстинентна нужда да бъда значима в незначителната история. По масата остават стъпките ми - дълги непрекъснати, хлъзгави пътеки, като тези, които изплюва охлювът, докато пълзи монотонно. Но аз вече не съм монотонна! Неравният ми бяг ме отдалечава от всичко - от ужасно познатите букви, подредени по ужасно еднакъв начин, по ужасно еднаквите листи, покрити от праха на вековния предразсъдък, от слузестите лепкави пръсти на хилядите читатели. Безброй воайори, надникнали в моята страница. Там ги очакваха безумно изцъклените очи на животно, затворено в клетка от бодлива тел, разтеглените усмивки на скъпо платени рекламни агенти, продаващи въздуха, лунатичният смях на клошаря, открил пълна бутилка или празен кашон.

А сега? Сега е празна страницата. Край. С безкрайната лъжа, че съществувам. Там няма вече редове и букви. Бях герой от познат сюжет с познати реплики. И краят бе познат.

Нека очилатият воайор страда! Когато наплюнчи пръста си, за да отгърне на следващата страница, ще я види бяла. Да! Мен няма да открие там! Нека го попълнят с учудените си очи и  празни погледи, с мазните следи от тлъстите си пръсти. Аз напуснах! Нека да довършат разказа така, както кухото им съзнание пожелае. Мен ме няма! Избягах от прашния том, за да тичам гола по масата! Там ме очаква нов свят. Далеч от книгите и баналните сюжети. С ръба на масата ще свърши познатото. Пред мен ще се открие нов свят. Стаята в библиотеката, пълна с книги без читатели. Паяжините, изоставени отдавна от безпомощните паяци. Томове, приютили неизживени истории.

Моята е различна. Тя започва с края на масата. Ще избягам от стаята, от другата, от третата. Огромната врата ще се отвори за мен и голото ми тяло. Книгите обличат всичко в красиви думи. Светът цени красотата само ако е гола. Със следите от мастилени звукове по кожата си аз бягам. Докато не съблека и тях. Светът ще ме вдиша като дим, ще ме залее с калните си локви, ще ме оглуши със звука си от клаксони. Диви, голи, неподправени. Големият град и безкрайният свят. Ще спя сред цветя и пластмасови чашки, ще се храня от любовта на слънцето и огризките от задръжки... Ще стигна ръба на масата и ЩЕ СКОЧА!

Сега!

... Хиляди мухи, гърчещи се в предсмъртна агония. Крачетата им подскачат конвулсивно. Чувам как крилата им залепват все по-здраво и по-здраво за лентата. Чувам неосвободените им писъци. Всяка част от голата ми кожа е обградена от пипала и гърчещи се насекоми. Моят том е безкрайно далече. В другият край на масата крие подредените си редове и заучени реплики. Тихо и безшумно. Моята страница е недостижима, мазна и слузеста, няма да запази спомен за сълзите ми. Протягам длани/пипала, за да се залепя още по-здраво за лентата измамен аромат на свят. Хилядите голи насекоми се гърчат също като мен за глътка свят и градска локва. Крилата им се откъсват от телцата, пипалата се гърчат, а после също падат, полепени по измамата.

Залепвам.

Петно от мастило по мухоловката.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??