Мъдростта

Веда, също е останала като дума в съвременния български език чрез корена вед, в думите: изкуствовед, музиковед, стоковед, учебно заведение, неведомо. Точно такова е и значението на Веда.

• Неведомо, невидимо, материално непроявено в природата и поради това невъзможно да бъде възприето от човека чрез сетивата.
• Веда, е висшето знание, до което малцина достигат чрез размишления,  основавайки се на собственото си знание Вида.

Веда, е въображаемото продължение на Вида, по пътя на еволюцията.

Мъдреците достигнали Веда, в древността са наричани двиджа или дионис – два пъти родени, телесно и духовно. Хора, които гледат света с третото си око – ума. А  за издигнатата в култ мъдрост се казва: "Съзнанието, определя битието!".

Съвременният човек създаде компютъра "по свой образ и подобие" и чрез съпоставяне на възможностите им можем да разграничим още по ясно Вида и Веда – паметта и мъдростта.

• Относно паметта, в сравнение с компютъра, човекът е почти абсолютна нула. Но компютърът не може сам да пожелае и да излезе извън сведенията, които му е вложил и задачите, които му е възложил човекът.
• Човекът, ако реши, може да тръгне мисловно накъдето си поиска и да си въобразява каквото си поиска. Поради това, относно мъдростта, мисленето, компютърът, в сравнение с човека няма тази мисловна свобода и е почти абсолютна нула.

Има и още една разлика между компютъра и човека. Вложената в компютъра памет не се променя. Но ако човекът натоварва постоянно своята памет и ако това се прави поколение след поколение, обемът на паметта на човека се увеличава.

По своята същност, и човешките, и компютърните знания са полета.