КРАСОТА ЗА ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН МЪЖ - събуден копнеж...

(писмото, което навярно ще познаеш)

Здравей, Нежност, облечена в Обич... Бих искала да ти подаря Слънцето, за да осветява Пътя ти в Тъмното... бих искала да ти подаря Утрото, за да си ВЕЧНО ЖИВ...

Бих пожелала Луната за теб, за да те пази от зли Орисници...

Ще извикам за Теб Феите на Живота, които, танцуващи в крехката ти Душа, ще оставят в Сърцето ти УЮТ и НАСЛАДА...

Ще полетиш...

Долетиш... До мен, при мен...

Тогава...

Нощта ще стане Ден...

Денят - Нощ...

Морето ще започне да гори, а Вулканите да плачат...

(Но Ти, Нежност, знаеш много добре това...)

Ще стоиш пред мен, а очите ти ще чакат Ласката на моите очи...

Ще ме милваш с дъх...

Ще ме прегърнеш с топлината на гърдите си...

С трепетни ръце трескаво ще търсиш крехкостта на пръстите ми... Земята ще те завърти - нозете ти не ще помръдват...

Не ще искаш да знаеш за Изтока и Юга, защото същината на живота ще е в твоите ръце, Любов...

Погледни ме, Любов!

Виждаш ли пустинята в Душата ми и малкото цветенце, което ТИ пося... Виж колко смело надига главичка сред пустошта... Окуражи го, то се нуждае от това...

КРЕХКА Красота сред пустошта...

ИЗЖИВЕЙ ми приказка... СЕГА... Когато съм уморена, когато страдам в нощта...

СЕГА, когато Душата БОЛИ от тъга...

Изживей ми приказка за мен и НЕГО!...

ИЗЛЪЖИ МЕ!... ОТКРАДНИ ме от мрака!...

Подари ми волята на погледа си... И АЗ ЩЕ СЕ ПОКЛОНЯ...

Ти, МОЯ СВИДНА ШЕХЕРЕЗАДА... Ти, мой бял гълъб, нека се скрия под крилото ти за МИГ поне - малко време от времето навеки...

Плувам сред Мечтите си за Теб и диря покой за Сърцето си...

Поискай в знак на вярност косите ми - ще ме държиш във вечен плен!

Вземи речника ми (тъй приказен), за да не омайвам с думите си...

Вземи гласа ми, за да не мога да омагьосвам  моряците-странници...

Вземи нозете ми, за да не настигат ПЪТНИЦИ по магистралите на Живота...

Съблечи ме ГОЛА!

Огледай се в Сърцето ми!

Извади на показ най-слабите места... Разкъсай кожата ми... Изхвърли я в Нищото...

Погледни ме смело!

После отдръпни се... Обърни се с гръб.

АКО ТОГАВА УСЕТИШ  как СЪРЦЕТО ТИ отива си...

В МИГ ТИ обърни се и преди да съм си отишла напълно РОДИ МЕ...

Облечи ме с тялото си!

ИЗТРЪГНИ СЪРЦЕТО СИ! СЛОЖИ ГО В МОИТЕ ГЪРДИ!

Всичко ми вземи...

Само едно остави...

ДУША, С КОЯТО ДА ТЕ ОБИЧАМ!

Прескачам през Времето и виждам те как плачеш в ръцете ми самотен и как  погалвам косите ти с обич - пазена в годините на дълга, тежка самота...

Сълзите ти от радост капят по сухата ми и груба длан, и милувката по лицето от тез ръце е най-желаната прегръдка в тази нощ на дива суета и фалш на уморени хора...

Лежиш в скута ми безпомощен и доверчив - едно момче с посивяващи вече коси, с тъжни очи...

Заровил лице в полите ми, усетил топлината на Душата ми, ридаеш клето - тъй злочест и молиш да простя за Времето, в което бил си сляп и наказвал си ме заради предателствата други - бичували твоята душа без жал...

Усещам как потъваш  в мен и аз в тебе...

Поглеждаш ме през мъгла от сълзи и стискаш силно коленете ми, и слял си Своя свят с моя - това бе свята Мечта за крехката ми същност, поставена  в тяло на жена...

Жадувам те и тъй е хубаво в мен сега...

Изчистват тез сълзи всяка моя грижа и силна ставам, в тоя час на откровеност за теб.

Вземи цялата сила на Духа ми, за да сбъднеш Съня...

... Дори и да ме изгориш от студ и в погледа ти да не се позная, аз съм  решила да стигна в стремежа си спрямо теб ДО КРАЯ!

Завити под  юрганчето със свещичка между нас и гледащи в очите топли - АЗ в ТЕБ и ТИ в МЕН, неми и галещи ръцете си стоим  И този път знаем: НЕ ГРЕШИМ!

Kакъвто и да е края... АЗ ИСКАМ ДА СТИГНА ДО ТАМ!

(... чакам да ме завиеш с ръце...)

НАЙ-ИСТИНСКИТЕ НЕЩА СА НЕОБЯСНИМИ ЗА НАС!

(П.П. Иска се голяма сила на духа, за да родиш една жена отново за радостта от живота. Изтръгни я от смъртта на самотното съществуване и ще я притежаваш до края!)

http://www.vbox7.com/play:be9b6f63