Мъжът до мен
МЪЖЪТ ДО МЕН
Кой ма дявол караше, в таз галерия да влизам и то не от любов към живописта, ами поради жегата навън в тоз малък провинциален град.
Не беше нечия изложба, а микс от платна на различни художници, в различни стилове, изпълнени с различни техники, но пък вътре имаше климатик. Поседнах на диванчето в средата на залата, поех дълбоко от хладния въздух и се загледах в стената пред мен.
Погледът ми се спря на нещо като портрет на човекоподобно същество, което или беше много късокрако, или творецът беше решил да го изобрази до коленете.
Моделът явно е бил от мъжки пол, защото съществото от портрета имаше голяма плешивина на темето, заобиколена с вирнати кичури, които наподобяваха рога. Под тях се гушиха свински ушички, между които разкриваше редки зъби, широко ухилената уста. Врат липсваше, а четката не се беше постарала да даде яснота, къде свършват гърдите и започва коремът, защото между всичките копчета на ризата бяха извадени на показ части от рунтава плът.
Любопитството надделя над нуждата ми от релакс и аз се надигнах и наврях нос в табелката под платното. Портретът беше на ”Мъжът до мен”, а авторът носеше моминската фамилия и името на бившата ми жена.
Въпреки климатика, се изпотих и под езика. На мига се озовах пред огледалото на колоната и там се родиха тези три успокоителни мисли:
„Пък, може и да е съвпадение на имената...”
„Пък, де да я знам, с кого живее сега...”
„Пък, може и да е някакъв авангарден стил на представяне на хубостта и добрината”..., нали тъй?
© Лордли Милордов All rights reserved.
