Мъжът до мен
МЪЖЪТ ДО МЕН
Кой ма дявол караше, в таз галерия да влизам и то не от любов към живописта, ами поради жегата навън в тоз малък провинциален град.
Не беше нечия изложба, а микс от платна на различни художници, в различни стилове, изпълнени с различни техники, но пък вътре имаше климатик. Поседнах на диванчето в средата на залата, поех дълбоко от хладния въздух и се загледах в стената пред мен.
Погледът ми се спря на нещо като портрет на човекоподобно същество, което или беше много късокрако, или творецът беше решил да го изобрази до коленете.
Моделът явно е бил от мъжки пол, защото съществото от портрета имаше голяма плешивина на темето, заобиколена с вирнати кичури, които наподобяваха рога. Под тях се гушиха свински ушички, между които разкриваше редки зъби, широко ухилената уста. Врат липсваше, а четката не се беше постарала да даде яснота, къде свършват гърдите и започва коремът, защото между всичките копчета на ризата бяха извадени на показ части от рунтава плът.
Любопитството надделя над нуждата ми от релакс и аз се надигнах и наврях нос в табелката под платното. Портретът беше на ”Мъжът до мен”, а авторът носеше моминската фамилия и името на бившата ми жена.
Въпреки климатика, се изпотих и под езика. На мига се озовах пред огледалото на колоната и там се родиха тези три успокоителни мисли:
„Пък, може и да е съвпадение на имената...”
„Пък, де да я знам, с кого живее сега...”
„Пък, може и да е някакъв авангарден стил на представяне на хубостта и добрината”..., нали тъй?
© Лордли Милордов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ама, ако чак толкова си си харесала такъв, Кали, ще ти го изпиша от скалада. Тук и наоколо са откриваеми
-
Calli, ако усмивката ти е така чаровна, както на снимката, ще ти споделя, че героят от разказчето ми "Мъжът до мен" няма прототип.
-
Насам, насам, при бай ви Лордли, за порция лечебен смях, Анабел, Ивон и Вальо!
-
Чудесен хумор!
-
Кажи ми огледалце, я кажи ...! Усмихна ме, приятелю! Поздрави!
-
На затова аз не бих си взел художничка, djudjii
-
Ах, малеее, дожаля ми за човечеца Ще има да се мята нощеска в леглото с поредната порция въпроси - съм, или не съм аз
-
Suleimo, Oksimoron and Estreiia, благодаря ви за отзивите и изпратените усмивки. Смешно да ви е!!!!
-
Спирам с четенето в сайта за няколко часа, искам да стана с усмивката, която ти ми подари! (не е беззъба )
-
!
-
Лорди,за мене това е зов за помощ. "Любими,аз съм нещастна.Ти ме изостави и виж какво чудо се опитва да заеме твоето място.Моля те спаси ме!"
-
Ооо... това го помня
-
Усмивката след коментара ти, toxin, ме радва!
-
ами така е, няма си дяволът друга работа...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
