Мъникът 2
Ервант Дилоян беше белязан от природата още при своето раждане. Роди се “седмаче” и като че ли това предопредели съдбата му. Всички други деца от Каршиака бяха родени на деветия месец от бременноста на майките си, само Ервант беше избързал, за да се бави след това през целия си живот. Той наддаваше на тегло по 200 грама на две седмици, докато другите наддаваха двойно за същия период. Беше най-ниският в махалата и най-слабичкият. Съседките жалеха майка му, тъй като смятаха, че детето на Аракси няма да го бъде. Даваха ù кураж, но зад гърба ù я съжаляваха. Аракси не се отчайваше, хранеше сина си с вкусни арменски манджи, правеше му торти “Монблан” с маслен крем, разбиваше му пресни яйца на “шато” всеки следобед в 4 часа, правеше му боров мед от елхови връхчета, които береха с него в младите борови гори на Родопите. Ервант беше здрав и не боледуваше, въпреки хилавостта си и бавното си физическо развитие. Пък и умствено не обещаваше особено бляскаво бъдеще като нов Нютон или Айнща ...