Самолета от Индианаполис за Града на Соленото Езеро заслиза в долината на светците внимателно, заобикаляйки зъберите на Скалистите планини. Така се наричат обитателите тук - Latter-Day Saints или светците на последния ден. 

През хиляда осемстотин двадесет и девета година Джозеф Смит от западен Ню Йорк получава видение, в което четирима от Първоапостолите му заповядват да основе нова църква.  По онова време западната част на щата Ню Йорк е била известна под името Изпепеления окръг, поради непрекъснатите религиозни спорове и размирици. Хората в този район, объркани от множеството войнстващи религиозни течения, практикували религията си посредством религиозни видения и откровения свише. 

Джозеф Смит обаче не само съобщава за видение, но и представя материално доказателство. Това е книгата на Мормон. Според Смит, още като четиринадесет годишен младеж той има видения на ангели и един от ангелите му посочва място със скрити там златни плочи, на които е описана ранната юдео-християнска история на Американската цивилизация. Смит твърдял, че той просто е превел написаното на английски. Човек наистина трябва да почувства жаждата на тези хора за истинска вяра, спокойствие и национална идентичност, за да разбере как едно толкова абсурдно твърдение се приема от множество заселници в областта. 

На базата на книгата на Мормон Смит основава църквата на светците на последния ден през хиляда осемстотин и трийста година, когато той е само на двадесет и пет годишна възраст. Една година по-късно последователите на новата църква се събират в Киртленд, Охайо, за да поставят началото на Американския Сион в градчето Независимост, в щата Мисури, напускайки Изпепеления окръг в западен Ню Йорк. 

Причината за изпепеляването изглежда била в самите вярващи, защото последващите години на историята на новосъздаденото религиозно движение били белязани с размирици, религиозна омраза, разруха и сблъсъци с околните диаспори в зараждащото се американско общество. Банката на църквата в град Независимост фалира, храма им остава недостроен, а след като Смит заповядва да се разруши печатницата, публикувала критичен материал срещу многоженството, което той и последователите му практикували, местната администрация го затваря в затвора поради настъпилите размирици. Това обаче не спасява светеца. Вбесена тълпа местни жители разрушава затвора и убива Смит, който тогава е на тридесет и девет годишна възраст.

Тук историята на мормоните тепърва започва.  Провидеца брат Биргам Янг, бивш ковач от Вермонт, през хиляда осемстотин четиридесет и седма година повежда голяма група от мормони на запад.  Този поход по-късно му спечелва прозвището мормонския Мойсей. Причината за отцепването на тази група е борбата за президентството над църквата след смъртта на Смит, която Янг спечелва, но която същевременно му докарва и множество врагове в лицето на останалите претенденти. Така, отдалечавайки се от останалите мормони и заселвайки се в териториите на индианците Юти, Янг и последователите му запазват единството на мормонската църква, а Янг запазва президентството си за цели двадесет и девет години. Той е не само президент на църквата, а и губернатор на територията и суперинтендант по индианските въпроси - титли, които получава от тогавашния президент Милард Филмор. Така бившият ковач от Вермонт придобива неограничена административна и религиозна власт над територия с размери на европейска държава и над жителите на тази територия.  Власт, която той упражнява безразделно, подобно на средновековен тиран в продължение на десетилетия. 

Още с пристигането си мормоните започват изграждането на Храма или "The Temple". Сега около Храма има цял музеен комплекс, в който видях огромните впрягове за прекарване на тежките мраморни късове, чукове и длета, с които всеки камък е бил изсичан от скалите, дървените блокове, служили за повдигане и преместване. Всичко е било правено на ръка. Само хора, за които религията им е въпрос на живот и смърт, биха били способни да издигнат тази пирамида на съвремието. 

Светилището на мормоните, построено от тях съгласно указанията на провидеца Биргам Янг, е затворено за хората. Огромната претенциозна постройка от бял мрамор прилича на пясъчен замък, като тези, които децата обичат да строят на морския бряг, в комбинация с католическа архитектура. Шест островърхи кули украсени от всички страни с множество малки декоративни кулички, създаващи чувство за натруфеност и ненужна претрупаност.  Стените увенчани със зъбери, отдалеч наподобяващи човешки черепи, зловещо контрастират с празнично белия цвят на гранита. Множеството прозорци по стените и кулите са грижливо затулени и лишени от възможността да изпълняват естествената си функция - да позволяват светлината да влиза в храма и светците да поглеждат от време на време към външния свят. 

Странни хора са тези мормони, отдали четиридесет години тежък труд, за да построят храм, олицетворяващ духовния свят на техния толкова необикновен водач. 

Срещата с Великото Солено езеро беше нереално изживяване. Облян в кърваво червена светлина от залязващото слънце, потънал в пари от изпаряващата се от адската жега вода, пред мен се разкри пейзаж от друга планета. На хоризонта каменни зъбери се показват в мъглата, повърхността на течността е мъртвешки спокойна с маслен отблясък, няма никакви следи на живот. Под краката ми скърца солта, и тук таме се белеят птичи скелети. Съпругата ми беше сигурна, че тези птици са умрели просто прелитайки над езерото. Заливащата всичко това пурпурна светлина и тежкия мирис на сяра допълваше впечатлението, че се намираме в ада, описан от Данте. Зад нас светеха светлините на вграден в планината завод, с висок почти колкото самата планина комин. Мрачно място, напомнящо на огнените градове на пъкъла, където душите на грешниците са осъдени да се измъчват вечно. На пресъхналия бряг пък стоеше странна постройка с кули и минарета прилична на изоставено мюсюлманско светилище. "Блестяща" идея на някакъв предприемач, решил, че може да прави пари от бани на това място на смъртта. 

"Място, където водата свършва", ми каза един от тези, които бяха с нас. Водата, която дарява живот е винаги в движение, преливайки се от място на място.  Тя извира, тече, вълнува се, пада, пръска, играе си с вятъра и земята и непрекъснато се променя. От извора отива в реката, от реката през множество водопади в езеро, от езерото в морето, а там чрез безброй течения и водовъртежи обикаля целия свят. Изпаряващата се вода под формата на облак лети в небето, пада отново на земята с дъжда, влиза във всяко живо същество и тече през него, дарявайки живот на всяка клетчица.  И накрая идва във Великото Солено езеро на смъртта. И тук спира. Няма път по-нататък. Тука е края на нейното движение. Тя е в капан, от който няма измъкване. Водата спира своето движение и животът свършва. Мъртва вода. 

Биргам Янг довел последователите си от Мисури в долината на Соленото езеро. В техните писания провидеца Янг ги превел през пустиня до земята обетована. Аз не видях пустиня, прелитайки със самолет над Скалистите планини от изток на запад.  Видях пълноводните реки Мисури и Мисисипи и плодородните им долини, тучните канзаски поля и приветливи зелени долини по поречието на множество реки, прорязващи дълбоки каньони сред зъберите на скалистите планини. В долината на Соленото езеро нямаше обетована земя. Намерих само мъртва вода. Там се стича водата от околните планини и остава без изход и без живот. 

Градът на Соленото езеро е баснословно богат. Само експлоатацията на самото езеро с минералните му богатства носи около билион и половина долара годишно. Улиците в града са невероятно широки, построени така по повеля на брат Биргам, който искал на тези улици масивните впрягове, прекарващи огромните мраморни блокове за построяването на Храма, да могат свободно да обръщат в обратна посока. Повечето административни сгради са строги, масивни и невероятно скъпи, построени от мрачните американски масони, магазините препълнени със стоки, и при все това наоколо не се усеща живот. В цялото това великолепие живеят едва сто и деветдесет хиляди човека, от които тридесет хиляди са емигранти, основната задача на които е поддръжката на града в безукорно чистото му и подредено състояние. 

Казват, че многоженецът Янг е имал педесет и седем жени, които му родили около хиляда внуци и правнуци. Ако мормоните имат по много жени и от всичките имат деца, то къде е цялото това население? Защо техният Ватикан е мъртъв? 

Моето обяснение е, че техните предци, водени от Янг и сплотени от нежеланието си да приемат правото на околните на собствено мнение, са намерили не обетованата земя, а долината на мъртвата вода. И по законите на всемира течението на техния род достига края си подобно на водата, която свършва в това място. Мъртвата вода изсмуква живота от всичко около себе си. Не случайно никой от семейството ми не пожела да посети Соленото езеро още веднъж докато бяхме в града. Аз също нямах такова желание. Радвам се, че го видях, защото това место е уникално. Уникално с мистична, мрачна и мъртвешка красота, която си заслужава да се види веднъж. 

Но, за да видиш това място като земя обетована и да се заселиш там, трябва да си напълно сляп за книгата, написана от началото на всички начала, във всичко, което съществува в нас и около нас. Тази книга няма нужда от златни плочи и превод. Всеки, който е с отворено сърце, спокойно чете от нея.  Вярата е като водата. Тя трябва да тече през нашите сърца, за да е жива. Затвориме ли си сърцата, вярата умира в тях, а с нея си отива и животът. 

Разбрах, че мормоните, заслепени от духовната сила на един необикновен човек, не са успели да видят създателя зад създанието. Гоненията и несправедливостите, които са изтърпяли, са ожесточили и затворили сърцата им. И вярата им е умряла в затворените им сърца. Също както водата умира в Соленото езеро. 

С тези впечатления от долината на мормоните се отправихме на север към парка Йелоустоун. Колкото повече се отдалечаваме от Соленото езеро, толкова по-приветлив и слънчев ставаше ландшафта. Мрачните заводи и белналите се под пустинното слънце солници отстъпиха място на картофените поля и зелените пасбища на фермите на щата Айдахо. С излизането от долината на север, слънцето вече не прижарваше, а топлеше приятно. Лек  разхлаждащ  ветрец носеше миризма на тор и прясно окосена трева. 

Йелоустоун е най-старият парк на света. Наречен е така по цвета на камъните в дефилето на едноименната река. Паркът е с големина колкото Софийски окръг и е разположен на територията на три щата - Уайоминг, Монтана и Айдахо. В геологично отношение целият парк представлява кратер на действащ супер вулкан. При сблъскването на двете тектонични плочи - тази на Северна и Южна Америка, от изток, и тази на Европа и Азия, от запад, те се нагъват подобно на ламарините на катастрофирали автомобили. Така се образуват Скалистите планини и Андите. Йелоустоун се намира точно на линията между двете плочи, на надморска височина около три хиляди метра. Реките от едната страна на парка принадлежат на Америка и текат на изток като се вливат в Мисури и Мисисипи и чрез тях в Мексиканския залив. От противоположната страна на парка реките текат на запад, вливат се в Тихия океан и географски принадлежат на Евро-Азиатския континент. 

Земната кора в Йелоустоун е много тънка и под нея кипи огнена лава. Супер вулканът е жив. Той е изригнал преди много години, като основното изригване е било последвано от множество по-малки изригвания. Сега на територията на парка има доказателства за поне три по-малки кратера, разположени в основния кратер. След катаклизъм от такъв мащаб земната кора в парка остава изключително тънка, нестабилна и изпълнена с множество пукнатини и отвори, през които налягането в земните недра непрекъснато се освобождава. Това не позволява да се натрупа по-голямо налягане за още едно супер изригване. Може да се каже, че паркът Йелоустоун е стабилен в своята нестабилност. 

Водата, която се стича от околните върхове, е образувала огромното езеро Йелоустоун в гърлото на супер вулкана. Тя също прониква в цепнатините и изпълва всички кухини на земната кора. После се загрява до кипене от лавата и изригва в небето през отворите на хилядите гейзери, срещащи се на всяка крачка. Водата се ражда от огнения ад в центъра на земята и тук тя е жива. Подобно на бебетата, които се раждат сред мъки, болки и плач, изригва тя от утробата на майката земя към синьото безоблачно небе през тесните гърла на гейзерите, сред свистене на пара и миризми на подземни газове, образувайки пръски и фонтани, и разливайки се свободно наоколо, давайки начало на множество реки, водопади и езера.

Още в земните недра водата започва да дава живот. В отворите на гейзерите намират дом топлолюбиви бактерии и водорасли, които оцветяват басейните около гейзерите в цяла палитра цветове от небесно синьо до тъмно оранжево и лилаво. Множество гейзери изригват под водата на езерото и малки рибки се наслаждават на тези естествени джакузита и изобилието на храна.

Богатството на живота в парка е трудно да се опише с думи. Зеленината е навсякъде. Растенията се стремят неудържимо към топлината и водата, които идват от гейзерите. Много дървета и треви измират при покачването на температурата на изключително нестабилната почва на парка, но други веднага заемат мястото им, стига температурата да спадне до границата, която растението може да толерира. Това довежда до множество млади дървета, поникнали сред нападали и изсъхнали техни предшественици. Тук всичко е младо, както водата. Тук всичко се радва на живота и се стреми да расте колкото може по-бързо. Не се знае кога и къде ще се отвори нов гейзер.

Животинският и птичият свят поразяват с изобилие и разнообразие. Стада бизони пасат в долините на реките, сърни, елени и лосове обикалят горските поляни.  Мечки, вълци, ястреби, орли, това са все животни, които посетителите на парка виждат свободно наоколо. Потоците и реките са девствено прозрачни и дом на разнообразни видове риби. Това е един празник на всички живи същества, дошли да поздравят Живата вода по случай рождения ù ден. 

Ние хората не сме изключение. Направи ми впечатление, че всеки гейзер в парка има име. Това са характерни имена, които отразяват вида и поведението на гейзера. Най-известен е Old Faithful. Той изригва на петдесет до деветдесет минути и достига височина тридесет метра. Хиляди хора се събират около него в очакване на представлението. И той никога не ги разочарова. Винаги може да имате доверие на стареца. 

Всичките гейзери са различни и всеки един има уникално име. Това рязко контрастира с единственото име, което ние, хората сме намерили за нужно да дадем на мъртвата вода - Соленото езеро. В това име няма живот. Там просто се упоменава вкуса на водата. Оттам нататък няма какво да се каже. 

От това си пътуване разбрах, че животът в основата си е движение, а смъртта в основата си е покой. Не разбрах, по-скоро почувствах. По-ясно от това, което видях с очите си и почувствах със сърцето си, не бих могъл да прочета в нито една книга. Аз видях и прочетох два раздела от тази чудесна книга на всемира, и според възможностите си ги предадох за вас. Но вие на се доверявайте на разказвача. Елате, вижте и почувствайте сами за себе си. Всеки, който е с отворено сърце, с лекота чете книгата на живота. Тя е написана на най-простия и разбираем език и е еднакво ясна както за добрия учен, така и за вярващия свещеник. Даже и дивите животни четат свободно от нея, и често те го правят много по-сполучливо от нас, хората. 

Нека моят разказ бъде за вас просто една библиографична справка. Елате и вижте. Пътувайте и не стойте на едно място, защото движението е живот.