Мъртво вълнение

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения разбивач на женски сърца. Ти си първи в черния ми списък, но само защото си единствен в него. Убиец. На моята душа. Кучи син с прекалено голямо его. Приятелят на нощта. Бесилото, на което вися. Затворник си. Разбра ли? И то не къде да е, а в моето сърце. И не си мисли, че от него се излиза лесно. Но все пак…Радвай се докато все още си там, защото конкуренцията за него е голяма… На беглец ли се правиш? Интересно, защото на мен ми се стори, че не отдавна аз ти избягах…И въпреки това ти си мъртвото вълнение, в което си давя от години. Есенният вятър, който ме прегръща през самотните ми нощи. Пъстроцветните листа, които събирам в кутията си от спомени. Усмивката, която се показва на лицето ми всеки път щом си припомня онези октомврийски нощи... Пеперудата, пърхаща в стомаха ми. Ти си безсмъртния. Целунат от перото ми…
И всичките ми откровения те плашат? Точно така, страхувай се, но не от мен, а от новото лице. От онзи, който ще дойде, защото някой ден ще се събудя и мислите ми няма да летят към теб. Някой ден друг ще заеме мястото ти. И аз ще ти простя. Но на каква цена?