IV
Нощта беше пред нея.
В града премигваше само нощното осветление, а воят на кучетата носеше усещането, че сякаш нещо апокалиптично се е случило.
Тегнеше гнилостен мирис на отминали грехове и на такива, които тепърва щяха да се случат.
Тя гледаше безизразното си отражение в огледалото, което в същото време подигравателно се беше вторачило в нея сочейки я с пръст и с насмешка, показвайки й, че коленете й ще останат вечно разбити, и че няма да има повече детски смях в очите.
(Кучката ликуваше).
- Александра.. - се чуваше в далечината.
Гледаше отражението си и това, което виждаше беше жена без минало, и без бъдеще. Такава, която палеше собствения си огън от скъпарските пури на богатите мъже, и жени, които си плащаха за нейната компания.
Само така си мислеше, обаче. Че разпалва в себе си нещо. Но така й беше по - лесно нощем (да слага маската на разкрепостената и лекомислена богиня на танца, изпълнена със сила, и липса на какъвто и да било страх), отколкото да се изправи пред себе си търс ...