НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
От малък съм си пътешественик. Първото си пътешествие съм извършил на 20-дневна възраст и от тогава, все така. Пътувал съм по магистрали, шосета, междуселски макадам, маркиран и немаркиран планински терен. Последно време пътувам по клинични пътеки. За едно такова пътешествие ще иде реч по-доле, но първо да внесем ред в терминологията.
Туй, клиничната пътека е едно много тясно нещо, особено при входа ù. Там трябва да се промушиш покрай едно всезнаещо GP, което експериментирайки върху ти фармацевтичните си контакти, се опитва да те задържи възможно най-дълго на входа на пътеката. Ако си достатъчно упорит и жизнеустойчив, един ден получаваш пътен лист и можеш да стъпиш на пътеката, на която GP-то те е качил. Вървенето по пътеката не е твоя работа, не е добре да питаш, а и да питаш, няма кой да ти каже: накъде си се запътил, как вървиш, къде ще стигнеш, или дали въобще ще стигнеш.
Сега, като сте наясно с общите характеристики на този вид пътешествия, ще ви обогатя с ед ...