На клинчната пътека
НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
От малък съм си пътешественик. Първото си пътешествие съм извършил на 20-дневна възраст и от тогава, все така. Пътувал съм по магистрали, шосета, междуселски макадам, маркиран и немаркиран планински терен. Последно време пътувам по клинични пътеки. За едно такова пътешествие ще иде реч по-доле, но първо да внесем ред в терминологията.
Туй, клиничната пътека е едно много тясно нещо, особено при входа ù. Там трябва да се промушиш покрай едно всезнаещо GP, което експериментирайки върху ти фармацевтичните си контакти, се опитва да те задържи възможно най-дълго на входа на пътеката. Ако си достатъчно упорит и жизнеустойчив, един ден получаваш пътен лист и можеш да стъпиш на пътеката, на която GP-то те е качил. Вървенето по пътеката не е твоя работа, не е добре да питаш, а и да питаш, няма кой да ти каже: накъде си се запътил, как вървиш, къде ще стигнеш, или дали въобще ще стигнеш.
Сега, като сте наясно с общите характеристики на този вид пътешествия, ще ви обогатя с един мой опит. И така, снабден със заветния пътен лист, цъфвам аз на входа на пътеката, където подписвам една декларация за съгласие с магистралните такси, по която сумите липсват. След това ме въвеждат при завеждащия пътеката, който пише, пише и пише. На опита ми да му подскажа, че присъствам и че вече съм на пътеката, завеждащия змийски ми изсъсква и аз замръзвам на пътеката.
В един момент се оказва, че хем съм аз и хем съм на пътеката, но вече не съм аз, а съм някакъв №. И почва тоя номер да шари насам-натам по пътеката и да се навира на места, дето няма и да ми хрумне да ида. Яде тоя номер наместо мене, пие вода, и не само вода, ползва си там всичките му сенки и припеци на пътеката и така-така, дорде или се „забие” в моргата, или го „качат” на някоя друга пътека.
Номерът изчезва и аз разбирам, че съм станал пак аз, едва на касата, където магистралните такси са вече попълнени, джоба ми изпразнен и пътеката ме е довела до едно място, където пише „изписан с подобрения”.
Оглеждам се аз да ги видя тези подобрения, но „тунинг” по мене никакъв, джоба ми празен, а в досието ми пише, че съм се разкарвал по разни пътеки, на които мога да се кача, ча-а-а-к догодина.
Ама пък си беше пътешествие, а?
© Лордли Милордов All rights reserved.
