Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава към него. Бе загърнат с дълго черно наметало, което покриваше краката му и завършваше с качулка, която скриваше лицето му. Тъмната фигура се приближи още малко и спря на два метра от Чък.
– ДОБЪР ДЕН! – поздрави Смърт. Думите му прозвучаха като самотен, плътен ек насред древно, забравено гробище. Чък не просто ги чу, а ги усети в мозъка си и ги вкуси с всяка една клетка на тялото си.
– Добър да е! – отвърна той. – Признавам, добри ефекти. Добре сте докарали акустиката. А и тази мъгла… Досега не бяхте правили нещо толкова реалистично. Браво! Някакви вибрации ли сте вкарали за по-добър звук? Защото направо ми изтръпна черепа, ха-ха.
– ЕДИНСТВЕНИТЕ ВИБРАЦИИ В МОМЕНТА, СА ТЕЗИ НА ТВОЯТА ДУША. МОГ ...