Младежът прибра билета в якето си и нахлузи походната си раница. Тя беше по-голяма от самия него. Стърчеше над главата му. и по нея бяха закачени чифт ботуши, термо шише с вода и джезве. Тъкмо беше изпуснал последния влак. Часът беше след двадесет и три. Касата за билети вече беше затворила. Нямаше откъде да презавери билета си, а навън бушуваше снежна буря.
Понеже гарата се намираше по средата на нищото младежа на име Хари пое по пътеката в гората. Хари беше заобиколен единствено от дървета и скали. Може ли да си представите, че до преди пет дни същият младеж си почиваше спокойно в огромното си имение. Той беше син на известният милионер, който държеше няколко компании в над двадесет държави. Не му се налагаше да излиза от дома си. Баща му го снабдяваше с всичко, което поиска, но едно нещо баща му не можеше да му купи... приключение. Поради тази причина в момента Хари бродеше в снежната буря. Търсеше тръпка, която да накара сърцето му да бие лудо и му се получаваше. Беше срещнал толкова много различни хора и нови места. И сега накрая на приключението си здравата го беше закъсал. Само с триста лева в джоба търсеше къде да пренощува макар и за повечето хора това да си бяха доста пари, но той имаше чувството, че с нищо не разполага. Оставаше му само надеждата, че ще намери подслон преди да замръзне.
***
В далечината Хари зърна светлина, която разбра че идва от малка къща. Той почука и млада жена му отвори вратата. Виждайки го веднага го покани да влезе. Младежа изтупа снега от дрехите си и я последва. Той ѝ обясни положението си и за негово щастие жената реши да го приюти за вечерта. Сърце не ѝ даваше да го остави сам навън в тази буря. Така двамата се присъединиха на масата при мъжа и малкото момченце. Мъжът стана и сипа топла супа за гостина им. Хари взе лъжицата в ръка и се огледа. Тук никой не спазваше обноски за хранене. Държаха си лактите на масата, протягаха се, телефоните стояха на масата. Той се усмихна и започна да яде. Хубаво беше чувството да знаеш, че няма кой да те следи дали правиш грешки докато ядеш. Сега можеше да се наслади истински на храната.
След вечеря Хари си взе един бърз душ. Нямаше вана, в която да се отпусне, но не се оплакваше. Когато излезе от банята се настани в стаята, която жената беше приготвила за него. Стаята беше обзаведена с двойно легло, гардероб и малко нощно шкафче. Той легна в леглото и веднага заспа.
Сутринта беше станал рано. Не искаше да притеснява семейството за дълго време. Той си стегна багажа и се запъти към изходната врата. В хола забеляза, че жената спи на дивана, а мъжът на разпънатото одеяло на пода. На столът до тях бяха сгънати скъсаните дрехи на мъжът.
Когато жената се събуди забеляза нещо на кухненската маса. Там бяха сгънати един куп дрехи, а до тях имаше триста лева и една малка бележка.
“Благодаря ви за храната и подслона.
Само с това мога да ви се отблагодаря.”
Няколко часа по-късно Хари вече беше напът към дома, където отново щеше да живее в уют и покой. На топло във влака той беше заспал гушнал раницата си, която вече беше наполовина празна.
© Аню Р. Москов All rights reserved.